Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

В пристанищния дух на индийския град Кочи има нещо повече от сол и подправки. Градът, белязан от португалски, холандски и британски колониални пластове, дава сцена за едно от най-значимите събития в съвременното изкуство в Азия – Kochi-Muziris Biennale (12 декември 2025 – 31 март 2026).

От създаването си през 2012 г. Биеналето превръща историческия квартал на града в средище на световни артисти. Разположено по Bazaar Street и в мрежа от стари складове, колониални къщи и индустриални халета, Биеналето трансформира архитектурата на миналото в артистично пространство и открита сцена за взаимодействие между артистите и публиката. Видеоинсталации, пърформанси, звук и експериментални художествени форми изграждат съвременна културна инфраструктура, вплетена в историческата среда. Изоставените складове се превръщат в изложбени пространства, фасадите се реставрират, появяват се нови галерии и ателиета.

Настоящото издание на биеналето For the Time Being, курирано от Нихил Чопра съвместно с HH Art Spaces, се развива около усещането за цивилизационен разлом. Кураторската рамка говори за „епистемологичен шок“ – момент, в който утвърдени разкази за прогрес, стабилност и еволюционно развитие започват да се разпадат. Войни, системна жестокост, технологична манипулация и алгоритмично фрагментирани реалности поставят под въпрос идеята за линейно развитие към по-добро бъдеще. В този контекст Биеналето не се стреми към утопия, а към археология на колективната психика – повлияна от тежкото колониално наследство.

Проектът The Gift That Keeps on Giving на артиста и куратор Войн де Войн в пространството Forplay Society представлява силно българско присъствие като част от паралелната програма. Повече от тридесет артисти, основно от България, но и от други европейски страни създават серия от изложби, пърформанси, музикални събития и прожекции в триседмична културна програма.

Ако основната изложба на Биеналето разглежда разпадането на глобалните митове за власт и прогрес, The Gift That Keeps on Giving работи на по-интимно ниво – в пространството на човешките връзки. Тук „дарът“ е жест, метафора за културен обмен и споделен опит, който не приключва с акта на даване, той е предаване, чрез което се изграждат нови връзки между култури, отваряйки пространство за „психична археология“ и преработване на колективни травми в търсене на общи сценарии за бъдещето.

С влизането във Forplay Society попадаме на работите на Lubri и Ния Пушкарова, които задават ритъма на изложбата – своеобразен визуален дневник с бързи и живи реакции към културата, хората и енергията на града. Lubri показва мащабни фотографии от Индия и Съединените щати – протестни сцени и социалнополитически моменти, в които отделни образи и ситуации придобиват почти символична сила.

Темата за споделения опит между културите и социалните връзки в обществото продължава в проекта на Кирил Биков, осъществен съвместно с индийската артистка Аврил Стормy Унгер – фотографска серия, активирана и чрез взаимен пърформанс.

Наталия Йорданова представя кинетична скулптура, чиято крехка стабилност зависи от три кокосови ореха. Създава усещане за принадлежност, но и за сложен баланс. Като продължение въздейства мащабната графитна рисунка на Мариана Танчева, в която флората излиза от платното и превзема изложбеното пространство.

Галерия „Доза“ се включва в платформата с представяне на работи на Антон Стоянов и Александър Юзев. Докато Стоянов работи със сюрреалистични живописни персонажи, Юзев създава обект, базиран на камера обскура, който превръща самия акт на гледане в тема, обръщайки въпросите директно към посетителите.

Галина Димитрова представя плетени рисунки върху чеизи, които разказват за женската борба и паметта от времето на Османската империя, а Ив Тошайн – триизмерна инсталация със слоган Peace, Kill All Wars („Мир, убий всички войни“) в самото пространство и върху постери из цялото биенале.

За българските участници присъствието в Индия носи особен културен резонанс. Често местните възприемат европейците през традиционния образ на „белия човек“, изграден в хода на колониалната история на региона. Но срещата със сходства в българската история, белязана от различни имперски влияния през вековете, бързо променя тази перспектива. За индийската публика страната ни се явява прозорец към една по-малко позната Европа – на перифериите, културните кръстопътища и новите възможности за диалог, различен от познатия.