Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

Разговор с френския изследовател проф. Жан-Марк Овас

„Памфлетът на Гладстон излиза в началото на месец септември 1876 г. и нищо чудно да е бил вдъхновен от речта на Юго.“ На 16 април проф. Овас ще изнесе във Френския институт в София доклад за значението на „българската реч“ на Юго в контекста на XIX в.

Какво точно е знаел Виктор Юго за трагичните събития в България през 1876 г.? И защо неговата прочута реч във френския сенат всъщност е озаглавена „За Сърбия“?

Така нареченото Априлско въстание в България (1876 г.) срещу турските поробители избухва няколко месеца след въстанието в Босна и Херцеговина, също насочено срещу турците. Международната преса, която е изпратила своите кореспонденти на място, за да отразят ужасите и репресиите, вече е заела страна и подкрепя каузата на българите. Виктор Юго следи събитията отблизо, най-вече от в. „Льо Рапел“, голям политически всекидневник, основан през 1869 г. от неговите двама синове и неколцина техни приятели, където във всеки брой има съответни кореспонденции в рубриката „Случващото се в Изтока“.

През юни 1876 г. бунтът в България е потъпкан, но не и в Босна и Херцеговина, а Сърбия обявява война на Османската империя: кризата на Балканите се разраства. В „Льо Рапел“ от 18 август сръбският министър-председател заклеймява „варварското нашествие“ срещу неговата страна със следните думи: „Европа не е виждала подобно нещо от времената на Чингис хан“. Виктор Юго, който подготвя речта си, четейки „Льо Рапел“, следи както войната в Сърбия, така и потресаващото клане в Батак, отразено в броя от 26 август. На 28 август Юго пише своята реч, проследявайки съвсем отблизо описанията на кланетата. Тя е публикувана на следващия ден във вестниците под заглавието „За Сърбия“. Което всъщност означава: „За да не се случи в Сърбия онова, което вече се случи в България“. Навремето всички са го разбрали, защото е било съвсем очевидно; днес се смята, че Виктор Юго се е объркал, което е абсурдно!

Какъв е бил отзвукът от това негово слово? Предизвикало ли е то дебат във Франция? Обърнало ли е общественото мнение в подкрепа на българските жертви?

Речта на Юго е публикувана едновременно във френската и английската преса. Франция вече е заела позиция и е подкрепяла населението на Балканите срещу турците, въпросът е бил да се промени политиката на неутралитет, поддържана от англичаните. Група студенти от Монпелие първи реагират в броя от 31 август: „Сърцата ни се преизпълват с кураж, прочитайки този манифест, който дамгосва виновното безразличие на дипломатите: нашият народ ще си спомня за него“. И чак на 6 септември, тоест седмица по-късно, вестниците анонсират публикуването в Лондон на брошурата на Уилям Гладстон Bulgarian Horrors and the Question of the East (Българските ужаси и Източният въпрос), която прави наистина много за българската кауза: памфлетът на Гладстон излиза в началото на месец септември и нищо чудно той да се е вдъхновявал от речта на Виктор Юго.

Тази реч е пропита със силно политическо послание за хуманизъм в политиката. В нея Юго доказва необходимостта от създаването на Съединени европейски щати. Може ли да се твърди, че за писателя тъкмо обединена Европа е била гарант за зачитането на човешките права и предотвратяването на масови престъпления?

Виктор Юго заклеймява пасивността на европейските правителства спрямо Турция: „Диваците, извършили тези злодеяния, са ужасяващи, а цивилизованите, които ги оставят да го сторят, са още по-страшни“. Фраза, над която си струва да размислим! Тя настоява не за военна намеса, но поне за протест и осъждане по дипломатически път. И единството на Европа изглежда за Юго като единственото решение. Което проличава и в заключителния негов образ, отличаващ се с бляскава красота, макар и да не е пропит с оптимизъм, особено в светлината на нашето настояще: „Бъдещето е божество, влачено от тигри“.

Въпросите зададе Тони Николов

Жан-Марк Овас (род. 1970 г.) е френски литературовед, изследовател на творчеството на Виктор Юго. Понастоящем е професор в Сорбоната, където преподава френска поезия от XIX в. Автор на мащабна двутомна биография на Юго: „Преди изгнанието“ (2001) и „След изгнанието“ (2008), на множество издания и каталози към изложби, посветени на творчеството на Юго.