Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

Какво остава от Русия отвъд нейната военна сила, културни митове и политическа пропаганда? В книгата си „Параноична Москва“ (2026) Пол Гого, който девет години е френски кореспондент в страната на Путин, прави своята равносметка. Интервю пред вестник „Фигаро“

Описвате Русия като богата страна, населена с бедняци. Това по някакъв парадоксален начин не подкрепя ли режима на Путин?

В Русия споменаването на бедността е политически акт, а правенето на политика е нещо опасно. Тази бедност не е лесно да бъде разказана, хората не се оплакват открито, особено пред един френски журналист. Някои дори отричат този факт. Спомням си за една московска „бабушка“, която разпродаваше порцеланови фигурки от скрина си направо върху снега. Спрях се, за да поговорим, а тя ми отвърна: „Всичко е наред, правя го само в събота и неделя“. Хора около нея обаче споделиха, че пенсиите им са мизерни и че за да оцелеят, трябва да разпродават свои вещи. В Ямалия, Тюменска област, се изплащат най-високите възнаграждения в Руската федерация, автобусните спирки са дори отоплявани на газ, чиито цени там са ниски. Но и в тези региони, богати на газ или петрол, заплащането зависи от естеството на труда. Онези, които участват в разработването на природни ресурси, имат много високи възнаграждения, останалата част от населението тъне в нищета. Бедността е повсеместна, но невидима, очевидно тя е изгодна за режима на Путин. Първо, защото с парите от петрола се захранват целият този режим и този елит. Второ, защото едно бедно население по-лесно се поддава на контрол.

Как руснаците възприемат войната в Украйна? Не изникват ли вече съмнения?

Войната в Украйна е тема табу. Но все по-малко и по-малко са тези, които могат да пренебрегнат случващото се: хората биват принудени да участват в цялото това огромно усилие, да подкрепят войниците, да поддържат властта. Имах усещането, че повечето от руснаците преживяха нахлуването на тяхната страна в Украйна през февруари 2022 г. с известно неразбиране. Те знаеха, че целият свят ще ги изправи на позорния стълб, някои от тях посрещаха това като унижение. В този контекст пропагандата не е само манипулация, тя се превръща и в защита. Ето защо подкрепата на руснаците към политиката на Путин ми изглежда крехка и много по-неустойчива от всичко, което е било преди.

Присъствах и на погребения на руски войници, там проумях много неща.

Сещам се за едно такова погребение на тридесет и седем годишен работник, родом от град Конаково, Тверска област. Той постъпва в армията през октомври 2023 г., а загива през октомври 2024 г. в района на Луганск. Семейството му научава за неговата кончина почти година по-късно. В церемонията взеха участие военен, политик и свещеник – „системен триптих“, сформиран, за да „сдържи“ социалния риск, който носи връщането на ковчезите. Ала онова, което ме впечатли най-силно, дойде от усещането, че цялото това „сдържане“ всъщност е било напълно безсмислено. Човешката природа прави своето вместо Кремъл: никой не иска да си представи, че съпругът или синът му са загинали за нищо, че са били от лошата страна на историята. Всички искат да вярват, че техният близък е загинал като герой. Замислих се, че попадайки в същата ситуация, всеки може би ще реагира по сходен начин.

Русия на Путин не е ли по-нестабилна, отколкото са склонни да приемат на Запад?

И това е парадоксално, тъй като младото поколение е милитаризирано още от детството си и израства в една вече пренаписана история. Младите руснаци имат по-малък достъп до интернет, много по-малък достъп до външния свят: ето го доказателството, че днешната власт в Русия консолидира бъдещето си. И все пак съм твърдо убеден, че цялостната конструкция на властта е извънредно неустойчива. Промените са все по-радикални и все по-силни, те засягат всекидневния живот на хората. Руснаците са бесни от ограничаването на достъпа им до Телеграм и от рестрикциите в интернет. Икономическият елит също е в състояние да изиграе определена роля за промяната. Наскоро на едно заседание при закрити врати в Кремъл Владимир Путин свика олигарсите, за да им съобщи, че ще трябва да подпомагат финансово продължаването на войната – в името на всичко, което те дължат на руското общество след 1990 г. Тези олигарси бяха принудени да подпишат сериозен празен чек без каквато и да е перспектива нещо да им се възмезди в бъдеще. Първоначалният социален договор е заличен пред очите на всички. Преди ненамесата в политиката носеше известно спокойствие и стабилност. Все повече съм склонен да вярвам, че ситуацията може да се взриви още преди кончината на Путин.

Защо цяла глава от книгата ви е посветена на шаманизма?

Тъй като става дума за поне хиляда истории, които засягат народни митове, малко познати на Запад. Открих шаманизма по време на моите репортажи от Сибир. Шаманите ме научиха да ям всякакви видове еленово месо в дълбините на тундрата. Трябваше ми цяла седмица, за да възстановя храносмилането си; едва тогава разбрах, че шоколадовите десерти също са били направени от еленова кръв. Впоследствие се запознах с шамани в Санкт Петербург, които играят съвършено различна роля. Те не си служат с барабан и мечешка кожа, живеят в най-обикновени сиви апартаменти от съветско време. Онова, което открих, е, че за мнозина руснаци днес консултацията с шаман е също толкова социално приемлива, колкото и ако отидеш на психолог. За войниците да не говорим – при тях тя е нещо много престижно.

Повечето от днешните руснаци се опитват да оцелеят. Те не разполагат с „ключове“, за да разчетат и да проумеят какво се случва в страната им. Опитите Русия да се представя единствено от романтичен и културен „ъгъл“, означава тези хора просто да бъдат обречени на гибел. Съществува един „воин шаман“ – Александър Габишев, който преди време реши да прекоси цяла Русия, за да екзорцизира Путин. Колкото и да е невероятно, той успя да сформира около себе си цяло движение, което му оказваше своята подкрепа. Репресивната машина направи всичко възможно, за да го спре, използваха всякакви средства срещу него. Инжектираха му наркотици, както на политическите дисиденти, за да го накарат да млъкне и да заяви, че се отказва и че няма да екзорцизира никого. Пуснаха го от ареста, след което той реши максимално да се възползва от шанса си, и то на висока скорост – препусна из Русия на кон. Накрая пак го въдвориха в психиатрична лечебница с обвинението, че се е защитавал със сабя срещу полицаите, дошли да го арестуват. Поради начина, по който се случи всичко това, мнозина опозиционери решиха, че самият Путин е може би силно подвластен на суеверия, че вярва, уж без да вярва, в подобни неща. Ето защо, обзет от съмнения, е решил за всеки случай да „прибере“ Габишев, за да не поема излишни рискове. Отзвук от всичко това са и витаещите слухове в района на Иркутск, според които Путин имал личен шаман, който го посещавал, за да извършва странни ритуали: в това число пиене на еленова кръв. И накрая има друг един „шаман“, който се нарича Ярослав Юриевич Дронов и който е чист продукт на кремълската пропаганда. Той стана национална знаменитост, след като неговото парче „Аз съм руснак“ се превърна в хит, възпяващ войната в Украйна.

Все още ли съществуват западни фантазии, свързани с образа на Русия и с „руската душа“?

Има такива фантазмени образи, включително и в самата Франция. Донякъде разбирам защо е така: Русия е много красива страна, тя има богата култура. Французите в Москва често стават подвластни на този начин на живот: дачата, шашлиците с приятели, обиколките из Кавказ, пейзажите на Севера. По този начин е лесно да обърнеш гръб на насилието и неравенствата в руското общество. За мен беше истинска битка да не изпадна в подобни „руски фантазии“. Руснаците много се гордеят със страната си, но и те вече не могат да живеят с подобни фантазии. Голяма част от тях вече се чудят как да оцелеят.

Превод от френски Тони Николов