Писма до въображаем получател. Разговор със Сибила Алексова

Поезията ми е утеха, когато ме връхлети усещането за празнота и безпътица. Обичам да се затварям там като в стая, да се помирявам с неща, които са ми се сторили грозни или лоши, и да си подреждам разнопосочните емоции. Каквато съм непоседлива, вечно страдаща от безсъние и неуспяваща да измисля в какво да заустя излишната си енергия, писането ми носи уют и почивка. Но нещото, което най-вече не ми дава мира – това е несподелената красота. И понеже не знам как да я разкажа устно, си я рисувам с думи. [...]

Ботев, сблъсъци и съгласия

Впечатляваща без преувеличение, книгата на Анна Алексиева е важна поне в няколко посоки. Първо, заради внимателното проследяване на възприемането на Христо Ботев – като биографична и творческа фигура, от съвременниците му, от неговите биографи, от литературни изследователи и критици, от политически деятели до неформални общности в социалните мрежи, футболни субкултури, визуални изкуства, че и ChatGPT, и също тъй като моделиране на този образ като средоточие на сблъсъци и съгласия... [...]

Хляб, сол и сладокусници

Книгата на Стефан Дечев „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX век до 1878 г.)“ е плод на убеждението, че храната и яденето са не просто някаква биологична потребност, а проявление на културата, на манталитета, на спецификата на една общност: „[…] Тези няколко десетилетия... в един реформен за Османската империя период – още повече поставят под съмнение представата за някакво вечно противопоставяне на Изтока спрямо Запада. [...]