„За участ царствена роден…“
27.05
2026
С това свое пророкуване Дебелянов сякаш най-точно очертава ролята на Пенчо Славейков в българската култура. Добавяйки в стихотворението си, посветено на смъртта на поета, още редица определения, оттук насетне стриктно преповтаряни дори век по-късно: „жрец и воин на живота“, „ту благ, ту огненожесток“. Безспорно е, че П. П. Славейков винаги е бил „силна и оригинална индивидуалност“. Поляризираща фигура – „в позитив и негатив“ – стремяща се категорично да зачеркне „старото“, баналното и най-вече „битовото“... [...]