Пеенето е страст. Разговор с Нино Мачаидзе
„Мисля, че най-важното е да си завършен артист! Вече не е достатъчно да имаш красив глас и техника.“ Разговор с грузинското сопрано Нино Мачаидзе. Тя гостува като Неда в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало на летния фестивал „Опера на площада“ в София
Видях я на една репетиция на площада, седнала на трибуната, а след това и на един от спектаклите от първата част на фестивала „Опера на площада“. В началото не повярвах, че е тя, но беше в компанията на Джузепе Инфантино и Роман Бурденко, други поканени звезди. По време на спектаклите, които изгледа, я разпознаха няколко души от публиката и поискаха да се снимат с нея, а Нино Мачаидзе, много щастлива, си направи селфи с тях.
„Вече получих много любов. Дори в ресторанта едно момиче ме попита дали може да се снима с мен. Не знаех, че имам фен клуб тук.“ Приема предложението за разговор с усмивка.
Седим на легендарния пети етаж в Софийската опера след репетиция на „Палячи“ с нейно участие (двата спектакъла на „Палячи“ бяха на 15 и 17 юли т.г. под диригентството на Даниел Орен).
Гледахте спектаклите, в които ще участвате…
Много ми харесва постановката на „Палячи“. Прекрасна е и с тази катедрала зад сцената! Нямам търпение и аз да изляза на сцената и се надявам публиката да е щастлива.
Идвате от майсторски клас в Бергамо? Върху какво работихте с младите певци?
В Бергамо работихме по проекта „Дон Жуан“. Там всяка година групата, която се казва Musica Proibita, прави различна опера и тази година е „Дон Жуан“. С дванайсет много талантливи млади певци работихме основно върху ариите от „Дон Жуан“, върху техническата, но и върху интерпретативната подготовка. За жалост, не мога да бъда с тях на премиерата, но добре съм ги подготвила. За мен винаги е удоволствие да работя с младите, да им помагам да израснат не само технически, но и артистично. Давам им съвети и за живота, защото нашата професия не е лесна. Човек трябва да е подготвен технически, но и психически, трябва да знае как да се справя с определени ситуации, как да реагира, да умее да казва „не“ на някои роли, да не приема други твърде рано, за да не си навреди. Споделям с тях целия си опит от почти трийсет години на сцената. Дори когато има наистина привлекателни опери, в които искаш да пееш в този момент, и важни оперни театри ти ги предлагат, още повече трябва да кажеш „не“. Колкото по-внимателно действаш, толкова по-далеч ще стигнеш!
Имаше ли добри млади певци?
Определено имаше хубави гласове.
А има ли певци, с които работите редовно?
Имам много ученици, особено когато съм в Милано и разполагам със свободно време. Тогава имам много ученици, помагам им да израснат. Трябва да ви кажа истината – никога не съм сменяла моята техника, тя е тази, на която ме е научила учителката ми в Грузия. Започнах да пея на осем години. Както знаете, в Грузия и в нашите страни се започва много рано с пеенето. Така че ние до 16–17 години вече сме оформени певци. Всъщност аз дебютирах на шестнайсет като главна изпълнителка в Оперния театър в Грузия, така че сега, на 43-годишна възраст, вече имам 27 години кариера. Никога не съм променяла техниката, която научих в Грузия. Не съм имала и други учители по техника. Да, за интерпретацията имах много преподаватели като Лейла Генджер, Мирела Френи, Ренато Брузон, Луиджи Алва, Лучана Сера, които бяха учители от Академията на „Ла Скала“. Мисля, че най-важното е да си завършен артист! Вече не е достатъчно да имаш красив глас, техника… Човек трябва да пее добре, да играе добре, да има издръжливост, за да преодолее всички трудности, да има капацитет да прави всичко, което режисьорите и диригентите искат, и в същото време да остава спокоен и доволен от себе си!
А коя беше тази учителка в Грузия?
Казва се Додо Диасамидзе. Тя е прекрасна! Когато започнах да пея, тя още не преподаваше в Консерваторията, защото беше много млада, едва на 25–26 години, тъкмо беше завършила. Аз бях на осем години, нейната първа ученичка. Даде ми цялото си сърце, бях като нейното дете.
Щом пеете от осемгодишна, значи това е, за което сте мечтали.
Да, това е невероятно, защото никой в семейството ми не е музикант. Мисля, че съм родена точно за тази професия. На 5–6 години си представях, че съм певица, разигравах разни сцени. Имахме червени кадифени завеси, които бяха много модерни през 90-те, увивах се в тях и се преструвах, че съм дива. Никой не ми е показвал. По онова време ние не гледахме опера по телевизията, не ходехме на театър. Мисля си, че в мен вече я имаше тази мечта за сцената.
А коя беше първата опера, която гледахте?
Не беше опера, а балет – „Лешникотрошачката“, плаках и бях омагьосана. Първата опера беше „Дон Карлос“. Оперният театър в Тбилиси имаше огромен репертоар, както навсякъде в бившия Съветски съюз. В Грузия имаше голяма музикална традиция. Дори в семействата, които нямаха нищо общо с музиката, децата свиреха, имаха пиана. Аз на шест години започнах в Музикалното училище като пианистка. Но след две години учителката предложи на майка ми да сменя класа, защото аз, вместо да свиря, пеех. Така започнах на осем години. А когато станах на четиринайсет, чух да се говори, че този, който свири на инструмент, има по-голяма диафрагма, по-дълъг дъх. Тогава си казах: „Добра идея“. И се записах и в другото училище, защото имахме две училища. В едното ходех на пеене, в другото на флейта. И така беше в продължение на четири години. Освен това свирех и в оркестъра, беше прекрасно. Това много ми помогна за пеенето и за разучаването на ролите, защото аз винаги сама уча всички роли. И още нещо, тъй като в училището за певци преподаването на солфеж и всички теоретични дисциплини беше по-опростено, аз се явявах на изпитите в училището, където учех флейта.
Връщате ли се сега, за да пеете в Грузия?
Да, изпях националния химн на 26 май, после направих концерт в Оперния театър. Имах предложение да пея и в Девета симфония на Бетовен, но не успях, защото съм тук, в София, за ролята на Неда и ми е много приятно.
С коя роля дебютирахте?
Беше Церлина от „Дон Жуан“. Тогава бях на шестнайсет години. След това дойде ред на „Дон Паскуале“, „Севилският бръснар“, „Риголето“, а когато пристигнах в „Ла Скала“, веднага направих „Така правят всички жени“, „Асканио в Алба“, „Дъщерята на полка“. И всичко това до 21-годишна възраст.
Опитах се да разбера колко са ролите ви?
Около 40 главни роли. И все още добавям други – през есента дебютирам с Лейди Макбет в нова постановка в Хамбург. С нея се открива сезонът, така че е много важно. Веднага след това дебютирам в „Дон Карлос“, но в италианската версия, защото вече съм направила френската версия в пет действия. После имам „Роберто Деверьо“. Аз съм много любопитен човек и затова обичам да уча роли. Всяка година, всеки сезон добавям поне две нови роли. Вълнуващо е и ми харесват предизвикателствата. Но съм много внимателна, защото не искам да правя твърде големи крачки. Много обичам да пея Росини, така че трябва да внимавам да не отида много навътре в тежкия репертоар. Обичам Росини. Пяла съм „Вилхелм Тел“, „Армида“, „Отело“, „Крадливата сврака“, разбира се, „Севилският бръснар“. Харесва ми както комичният, така и драматичният Росини. Затова трябва да внимавам, защото, ако веднага приема Пучиниеви роли като Тоска, като Чо-Чо-сан, после може вече да не пея Росини, а не искам да стане така. Все пак на 43 години като певица се смятам все още за млада и искам да израствам и да пея още дълги години. Но сигурно скоро ще направя и Тоска, защото много ми харесва, прекрасна роля е и определено ще я направя, но не сега. А после кой знае, може би Сестра Анджелика и други малко по-драматични роли. Не искам да ускорявам процеса.
Значи сте имали предложения?
Разбира се. Отказвала съм вече шест пъти „Мадам Бътерфлай“. Прекрасна роля е, но ако започна да я пея, после Росини вече не ми се получава. Трябва да внимаваш да не изгубиш възможността да пееш нещо, което искаш. Това казвам и на моите млади ученици. Трябва да внимаваме какво приемаме, в кой момент от живота ни. Например аз, както ви казах, дебютирах на шестнайсет, но „Травиата“ изпях едва на трийсет. Това не значи, че преди не можех. Можех, защото пеех много по-трудни роли от „Травиата“, но смятах, че Виолета има нужда от зрялост, много, много специална зрялост. Не на гласа, а психически и като опит, защото има някои роли, които без опит на сцената и без психическата, физическата и вокалната зрялост не можеш да ги направиш, защото се нараняваш, изгаряш. И е жалко. Всъщност много млади таланти така изгарят, защото може би нямат правилните съветници и си мислят, че са готови, но не е така. Всяко нещо има своя момент и трябва да имаш търпение. Смятам, че е по-добре да се движиш спокойно и да имаш дълга кариера, отколкото да го направиш веднага, днес, и след една година да си седиш у дома. Трябва много да се внимава, защото никой не е незаменим.
Толкова много роли и толкова много ангажименти, а между тях какво правите?
Винаги намирам свободно време, защото имам две прекрасни деца и трябва да съм с тях. Не искам да пропускам техните състезания, техните победи. Синът ми тренира фехтовка и е шампион. Аз искам да съм там, когато той участва в състезания и печели, искам да се радвам с него. А малката ми дъщеричка, която е на пет години, често иска да съм при нея. Добре организирана съм, защото става дума точно за организация. Нищо не трябва да жертваш в живота. Аз работя, но после цял месец може да съм у дома. Но когато съм там, през цялото време съм със семейството си. И това е прекрасно. После пак заминавам за месец. След тези спектакли на „Палячи“ ще бъдем за три седмици на море със семейството.
Децата ви учат ли музика?
Синът ми първоначално не изразяваше желание да учи музика, той е спортист. Но преди две години каза, че иска да учи музика. Направи всичко сам, научи се сам да свири на пиано, защото е изключително талантлив, има невероятен слух, прекрасен глас. Затова ми е жал, че не е пожелал да пее. Но е свободен да прави това, което иска. Той влезе в средно училище с музикална насоченост, свири на цигулка и много му харесва. Но мисля, че няма да бъде музикант. Не защото не му харесва, но не е неговата страст. Малката пее много добре. Ще видим дали ще поиска да стане певица. Аз се надявам, защото е много добра, но е само на пет.
Тя облича ли се като вас, подражава ли, когато си играе?
Не, не го прави, но пее, при това много хубаво. И синът ми пееше прекрасно, но не искаше. Защото пеенето е страст. Страстта при някои я има отрано, при други обаче идва по-късно. Ето, тук сме с Хорхе де Леон, а той преди е правил съвсем друго в живота си. Той стана певец в много зряла възраст. Всеки върви по свой път. Някои започват на осем години като мен и на шестнайсет вече са солисти, други започват на трийсет.
Казахте, че учите ролите сама. Как започвате, когато решите, че ще приемете дадена роля? Сигурно си изграждате предварително образа на героинята?
Първо слушам, избирам хубав запис. Защото това ускорява много процеса на учене, получавам обща идея каква е музиката, как протича, темповите промени. После вземам партитурата и сядам на пианото, имам свой метод, който работи и най-вече е много бърз. Трябва да кажа, че съм голяма късметлийка, защото имам способността да уча много бързо роли. За една седмица мога да науча дори четиристотин страници опера. И за десет дни вече да я знам наизуст. Това е дар.
А когато се срещнете с режисьора?
Там винаги трябва да има сътрудничество. Аз съм човек, който разсъждава, мисли и иска да стигне до решение, добро за всички. Защото, за да бъде представлението хубаво и успешно, трябва работа в екип. Важно е да знаеш какво говориш, да знаеш какво пееш. И да не пееш, без да имаш смисъла, да осъзнаваш и дълбочината на персонажа, защото, когато знаеш това, после всичко е в музиката и думите идват естествено. Всичко трябва да е естествено, да не е насилено. Но ако режисьорът ме помоли за нещо, което за мен няма смисъл, разговаряме. Не казвам: „Не, това не го правя“. Казвам: „Разбира се, нека го направим, нека намерим смисъл“. Да търся смисъла, да направим така, че да работи и за мен. И когато разговаряме, накрая всички постигаме синхрон, а за мен е много важно атмосферата да бъде добра. Ако всички сме щастливи, определено работим по-добре.
Нино Мачаидзе е родена в Тбилиси. Започва да взема уроци по пиано на осем години. Получава вокалното си образование в Тбилиската държавна консерватория „Вано Сараджишвили“ при Додо Диасамидзе. През 2005 г. е приета в Академията за млади певци към миланската „Ла Скала“. На следващата година е Дриада в „Ариадна на Наксос“ . През 2007 г. дебютира в „Ла Скала“ като Силвия в „Асканио в Алба“ от Моцарт, както и в Римската опера като Мария в „Дъщерята на полка“ от Доницети. През 2008 г. на Залцбургския фестивал изпълнява ролята на Жулиета от „Ромео и Жулиета“ от Гуно, партнирайки си с Роландо Виясон, и така започва звездната ѝ международна кариера. Пяла е в много от най-известните оперни театри в света, сред които „Метрополитън“, „Ковънт Гардън“, Парижката и Баварската опера, операта в Лос Анджелис. Наричат я „Анджелина Джолѝ на операта“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук