Беднякът, влюбен в творението
В самия край на XII век – през септември 1181 г. или в началото на 1182 г. – в градчето Асизи в Умбрия се ражда младенец, комуто е писано да извърши духовна революция, решаващ „обрат“ в своето време. Кръстен е от майка си Джовани – на името на св. Йоан Предтеча, но при завръщането на бащата, заможния търговец на платове Пиетро Бернадоне, се разразява скандал и името на детето е променено. Бащата намира името Джовани за твърде „обикновено“, а пък държи единственият му син да е „по-така“. Затуй му дава и необичайното за онова време име Франческо – Французина или Франсоа. Иска младенецът Франческо да надскочи пределите на Асизи, което и става, но не в името на печалбата и охолството, а в служба на вярата и на дамата Бедност.
Франческо Бернадоне идва на този свят във време на несвършващи войни, жестоки дрязги между градовете в Италия и разделения в Църквата заради обвинения в ерес. В това отношение неговото време силно напомня на нашето. През 1190 г. Фридрих I Барбароса, императорът на Свещената римска империя, се удавя в Киликия, което е една от причините за края на Третия кръстоносен поход. А три години по-рано султан Саладин превзема Йерусалим, с което нанася сериозен удар върху овладяването на Светите земи. През 1167 г., по същото време, когато сектантските общности на албигойците и катарите свикват свой събор в Тулуза, се ражда Чингис хан, а почти едновременно с малкия Франческо (през 1180 г.) вижда бял свят и великият персийски поет Саади.
По какъв път обаче поема Франческо от Асизи? По думите на неговия биограф Жюлиен Грийн той е влюбен в живота, но има „разгулна младост“. Богатството на бащата му дава надежди, че може да стане „рицар“, купува си доспехи и мечтае да стане част от Четвъртия кръстоносен поход. Включва се в поредната война между Перуджа и Асизи през 1202 г., но бива пленен и прекарва цяла година в тъмница. Изпитание, което прераства в душевен обрат и след пророчески сън в Сполето решава, че ще се върне у дома. Музиката и трубадурството го увличат, той е поет по душа. Но „обръщането“ е в ход: през 1205 г., изпратен от баща си в Рим, за да продава платове, той раздава полученото на бедните и разменя дрехите си с тези на един просяк. Така Франческо Бернадоне се превръща във Франциск от Асизи. Получава откровение в полуразрушената църква „Сан Дамяно“ в Порциункола и поема по „тесния път“, ставайки рицар на вярата. Спасението му е посочено от Христос в Евангелието на Матея: „Aко искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19:21). И той тръгва по този път с малкото си братство – бедни, гладни, често хулени, но хора, преизпълнени с огромна радост.
Г. К. Честъртън пише в биографията си (1923), че Франциск се явява в този свят, подобно на младенец в обвит в мрак дом, който снема проклятието от него. Той знае, че трябва да отдаваме хвала на Бога. Преизпълнен е с красотата на творението и иска да благодари на Твореца. През XIII век той отваря широко вратата към мирозданието и хората започват да виждат красотата на природата, за която са забравили, да чуват птичките, да се радват на цветовете на тварния свят. Сякаш отново, и то с големи и красиви букви, се пише нова страница в човешката история. Бидейки поет по душа, Франциск полага основите на новия простонароден италиански език, и то преди Данте. При това без да е чел Вергилий. Създава музика, която не е запазена, но пък задава традиция, възкресена в операта на френския композитор Оливие Месиен (1983). С усета си към цветовете извършва обрат в живописта, пресътворен от Джото в базиликата в Асизи. С любовта си към природата като Божи дар изпреварва с векове „новата екология“, а с грижата си към бедните и болните задава висок социален стандарт. Отнася се с подозрение към „учеността“, в която съзира средство за социално разделение, но тъкмо францисканци като Бонавентура, Рамон Лул или Роджър Бейкън полагат основите на модерната метафизика и практическата наука. Опитва се да спре войната в Светите земи през 1219 г., лично отивайки при султана на Египет Малик ал Камил, но издейства само размяна на пленници. Което, само по себе си, е подвиг.
Убеден е, че историята не свършва, а едва сега започва чрез Евангелието, което е вечността. Много от идеите му търпят провал, но е сигурно едно – че Бедняка (Poverello) преди 800 години наистина променя нашия свят.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук