Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020

Какво стана с инициативата за промени на градската тъкан в зоната северно от „Дондуков“, южно от „Сливница“, между булевардите „Мария Луиза“ и „Васил Левски“?

Беше интересно, чак вълнуващо да се следи дълбокото различие между мненията на инициаторите, на Никола Венков и на Любо Георгиев. Трите мнения, представени равностойно в „Култура“ и „К“ през 2019-а бяха ли достатъчни?

На мен лично направиха силно впечатление предпазливостта на арх. Георгиев (в момента кажи-речи в неговите ръце е бъдещето на София), гражданският талант и патос на етнолога Венков и начинът, по който инициаторите на фестивала се скараха, делейки кожата на неубитата мечка. Къде е мястото на идеята, на конфликта и отзвука му в градоустройството на София? На него искам да обърна внимание. Иначе излиза, че казано/направеното няма с какво да интересува архитектурната критика, а не е така.

Трите позиции безспорно имат място в огромната тема „Градоустройство на София“.

Частният случай гръмогласно заяви, че материята, която следваше да се има предвид, далеч не е проучена, обяснена и защитена, материя, която има планова, теоретична и фактическа история, готови поуки, конкретни примери и близко развитие, което остана неказано и вероятно –недоразбрано. Защо кажи-речи три четвърти от градския център не получи развитие поне отчасти като Югоизтока? Защо нито „комунистическото“, нито „демократическото“ градоустройство му обърнаха дължимото внимание? Може би е имало защо?

Все още в градоустройството природните фактори имат значение. Софийското поле не било проветриво? Следователно градът не биваше и не бива да расте! Въпросният терен има наклон на север? Следователно там не е добро място за живеене! Теренът граничи с рекичка, традиционно очистваща градските пазари, кланици и пр. нечистотии? Очевидно там биха се заселили бедняците... и още в този род. Нима другият бряг –със значителен наклон на юг, по-добре защитен от преобладаващите ветрове, с поглед към Витоша, не е много по-добър... чисто топографски? Ако простият факт, че северно от улица „Московска“ сенките са много по-дълги, не се вземе предвид, кое друго съображение по-напред? Жителите на северните склонове на „Лозенец“ го изпитаха на гърба си, малко късно.

Дори след като цивилизацията (това преди всичко значи канализация) промени нещата поне с хигиената, другите фактори останаха. Защо „народната власт“ не пристъпи към планомерна и устойчива реконструкция на (цяла) стара София, а изнесе комплексите си в плодородни ниви? Беше по-лесно, по-евтино, макар че тогава нямаше проблеми с частната собственост (сега има). И същевременно защото служебните архитекти –   Георги Лабов например и цял НИПК – се биха в гърдите, че така спасяват „стара София“. Истината е, че нито тогава, нито сега „старината“ представляваше ценност – поне не и в архитектурно отношение. Кой съм аз да го твърдя? Твърдят го снимките и малкото вече останали стари сгради. Отдавна трябваше да ги няма. И това се отнася за цялото поречие на Владайска река, чак до Княжево...

Артфестивалът в Квартала, за който става дума, е насрочен към Деня на София през септември – когато честваме Светите Вяра, Надежда, Любов и майка им Света София. Ще рече, културните граждани – инициатори на културната проява – са съгласни с подмяната, която Общината, Синодът и кметът Софиянски направиха –на гордото име София – Мъдрост Божия (ще рече – на Свети Спас), което векове носи градът – с далеч по-комерсиалната версия–четири светици именници плюс статуята… Все пак гражданската инициатива не би трябвало да изключва гражданската доблест...

Хубаво е, когато гражданите „отдолу“ подхващат инициативи, още по-хубаво е, когато администрацията им обърне внимание. Обаче, нито гражданите, нито администрацията виждат проблемите в цялост, нито знаят кои са най-важните. Например –  въпросният терен е богат на минерални топли извори освен големия при Баня Баши! Само аз ли знам за два нови близо до улица „Кирил и Методий“, бликнали преди години в изкопите за жилищни сгради. Те тихомълком бяха пуснати да изтичат към реката Владайска и вероятно още текат – от частните мазетата в канализацията. Въпреки че изворите (все още) са държавна собственост... Или че начинът на събиране на битовите отпадъци е изцяло сбъркан. Когато се говори за облагородяване и подобрения на градската среда (независимо с каква цел), къде остана темата за сметосъбирането?

Пак преди години „първите дами на демокрацията“ и някои „мутреси“ бяха намислили трамвайното депо на „Мария Луиза“ да стане музей. Арх. Петър Диков не беше чужд на идеята. Не е във въпросната територия, а „отвъд реката“, но все е по-добре от идеята новата концертна зала да се строи във въпросната територия – на хвърлей място от Операта... И ако ще говорим за липсата на обществени сгради във въпросния Квартал, като фактор на „градско оживление“ защо забравяме за сградите на ДАГ, на МРРБ, Киното и Банята (която не е баня) – те са точно там (без да броим Джамията)? Колко още подобни са нужни?

На тези не само мои въпроси би трябвало отдавна да е отговорил Общият план. И старият – на Стайнов/Виделов, и междинният – на Стоян Янев, и поправката на Здравко Здравков осъдително не отговарят. Дай Боже, бъдещият – на Любо Георгиев – да отговори. Както е тръгнало, културният печат е в състояние да го насърчи.