Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020 / Тема на броя

Истории в картини. Разговор с Антон Стайков

В европейската традиция читателят вече е свикнал да разчита бързо езика на комикса в цялата му семиотична сила – с различните форми и цветове на балоните (или да се справи въпреки липсата на балони или текст), с цвят, с играта на различните шрифтове и играта с техните големини и визуални характеристики, смесени с иконични елементи, с играта на различни стилове и типографски игри. Идеята „в същото време на едно друго място“ да проследиш други аспекти от разказваната история, да „разтегнеш времето“, да го спреш, да попаднеш на разтвор в албума, в който ще видиш едновременно действието „преди“ и „след“, е позната и очаквана и прекалено опростените разкази не са достатъчни за една все по-интелигентна публика, която чете с много знание и разбиране. [...]

Комиксът в журналистиката

Един репортаж може да бъде разказан в рисунки и малко думи. Този журналистически жанр не е нов, поне от 90-те години на ХХ в. За негов създател се приема Джо Сако, журналист по образование и самоук художник на комикси от малтийско-американски произход. През 1991–92 г., по време на Първата интифада, той заминава за Западния бряг и Ивицата Газа. Живее сред хората в Газа и Тел Авив, рисува всекидневието и спомените им. [...]

Да растеш на Балканите

Балканалия. Да растеш по време на преход“ може да се разкаже и само чрез образите – тези силни черно-бели илюстрации на Самира Кентрич, които се доближават много до политическия шарж, до политическия коментар. Изчистените графики, в които са уловени и невинността на детството, и парадоксите, и жестокостта на света, в който живеем. Пасторални картини и редом до тях строители, които висят в небето – като реплика на онази известна снимка на обедната почивка на работници в Ню Йорк през 30-те години на ХХ в. [...]