Новооткритият Яворов и съмненията

И изведнъж – три нови стихотворения от 1912 г.! И то силно патриотични, вдъхновени от войната и събитията, в които Яворов е пряк участник – като първи кмет на новоосвободения Неврокоп или атаката на Кавала. Оттук се пораждат и първите съмнения – в звученето на тези стихове има твърде малко от познатия Яворов, твърде някак несръчни са те, близки до военната поетика на един Стамен Панчев. Може войната да е в основата на тази поетична промяна, може би Яворов ги е писал просто на „прима виста“... [...]

Сам в собствената си гора

Вълшебна и дълбоко човешка е „Тайната на Старата гора“ на Дино Будзати – история за меланхоличен полковник, който опитва да се отърве от племенника си и да изсече гората, получена в наследство. Това обаче няма да се случи просто така, защото наоколо бродят горски духове, своенравни ветрове, три парцаливи кошмара, говорещи птици и една морално непоклатима сянка. Книгата излиза в Италия през 1935 г. и е вторият роман на италианския писател. [...]

Чадърът и шевната машина, успоредици

Колкото повече напредвах с четенето на книгата на Пламен Антов за анималистиката на Емилиян Станев и биополитическите и философски проблеми у Станев и Хайдегер, толкова повече се сещах за знаменитата фраза на граф дьо Лотреамон, Изидор-Люсиен Дюкас, любима на дадаисти, сюрреалисти и постмодернисти, от „Песните на Малдорор“ (чиято 150-годишнина от цялостното им публикуване чествахме миналата година): „Красива като неочаквана среща на шевна машина с чадър върху маса за дисекции“. [...]

Златният свят на поезията. Разговор с Евгения Панчева

Почти напълно непознат за българския читател, сър Филип Сидни е една от емблематичните фигури на Английския ренесанс. Когато говорим за неговия най-бляскав период, т.нар. елизабетинска епоха, автоматично го свързваме най-вече с името на Шекспир. И с пълно основание – в различните жанрове, с които работи – лирика, кратък епос, драма – Барда успява да постигне онзи художествен синтез, който откроява най-значимите творци на епохата, Леонардо или Микеланджело например. [...]

Неапокалиптичният апокалиптик

За Романо Гуардини, един от най-видните западни теолози на ХХ в., християнското откровение е акт на споделяне от страна на Бога. Не такова споделяне обаче, при което някой ми казва нещо, „след което аз отделям казаното от говоренето на казващия, присвоявам го и добивам независимо отношение към съответния предмет“. Не, онова, което е споделено и откровено от Бога, може да запази своята реалност и стойност само ако бъде съотнасяно отново и отново към Него. [...]

За интересното и за всичко останало

Петър Пламенов е несъмнено автор, който заслужава да бъде четен. Предложеният от него труд е прекрасен пример за съчетание на широка ерудитска култура и аналитична задълбоченост, споени от завидно трудолюбие и научна почтеност. Като апендикс е добавен и преводът на самия трактат на Шопенхауер в превод на Георги Каприев. Това, наред с подробните обяснения под линия на някои понятия или факти, прави „Обещанията на интересното“ способна да задоволи очакванията и на най-любознателните читатели. [...]