Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020

„Обещанията на интересното. Естетическият обрат във философското наследство на Артур Шопенхауер“, Петър Пламенов, УИ „Св. Климент Охридски“

В този съчетаващ философско, изкуствоведско, филологическо и културоложко съдържание обемен труд прозира целостта на многостранните интереси на Петър Пламенов към определени теми и исторически периоди. Същевременно свидетелства за естетическите му пристрастия и за жизнерадостната му „барокова“ натура. Книгата има всички характеристики на magnum opus, но не слага точка, а отваря нови перспективи за по-нататъшно развитие на опита на Пламенов да разгърне цяло богатство от смисли, значения и теоретически консеквенции, започвайки с на пръв поглед еднозначното и семпло понятие „интересно“.

Такъв далеч по-ограничен опит се прави в краткия текст на Артур Шопенхауер „За интересното“, в който немският философ демонстрира естетическите аспекти на това понятие в контекста на литературното творчество и на връзката му с фундаменталното естетическо понятие за красивото. На тази основа Петър Пламенов разгръща анализ не само на цялостното творчество на Артур Шопенхауер, но проследява впечатляваща по широтата си гама от мотиви, свързани с категорията красиво в нейните жанрови и исторически модификации. Няма да е пресилено да се каже, че книгата на Пламенов е продукт на сложен, хегелиански по същество метод, схващащ общото зад простата конкретика, тръгващ от едно-единствено понятие, за да стигне до дълбинна философска проблематика. Начинание, дотолкова комплицирано, че изглеждащо обречено на неуспех, но приятната изненада е, че авторът демонстрира солидна теоретическа зрялост и „Обещанията на интересното“ е удачен опит в тази посока.

Още от увода става ясно, че обещанията на книгата са амбициозни и широкообхватни, защото, както пише авторът: „изложението започва с общо обрисуване на представата какво е естетическа категория и какви са теоретическите подходи към конципирането на естетическите категории и тяхната специфична философска природа“. Тоест естетическите измерения на интересното се търсят далеч преди извеждането на понятието и са извън историческите ограничения на Шопенхауеровия трактат. Нещо повече, Петър Пламенов тръгва от метаестетическата проблематика, свързана с пределно общия аксиологически въпрос за разностранните определения на ценностите, с които борави философията на изкуството. Колкото до историческата рамкираност на изследването, тя също е с пределно широк хоризонт: простира се от пред-Сократовата Античност и стига до установяването на връзки между естетическите възгледи на Артур Шопенхауер с ценностните измерения на съвременното изкуство. При все това авторът е съумял да организира логически огромния материал, с който борави. Постигнал го е чрез внимателната селекция на автори и идеи, центрирани около теоретическите линии, които той открива във философската мисъл на Шопенхауер. Доколко всички те са органично свързани с нея и доколко тази връзка е плод на авторовите инвенции, е друг въпрос, който считам за маргинален, защото съм убедена, че и просто като повод теоретичното наследство на Шопенхауер е добра спойка между, както е в случая, разсъжденията за музиката и онтологията на тялото.

Понеже краткият текст на Шопенхауер е начало и повод, втора глава на книгата запознава читателя с особеностите на романтичната поетика в нейната немска модификация, от която безспорно се оформят възгледите на немския песимист за йерархията на изкуствата, концепцията за гения и опосредствано, за мястото на понятието за интересно по отношение на красивото в поетическото и в драматичното изкуство. Така се отваря перспектива за по-нататъшно продължение на тази традиция по посока на аксиологическата инверсия, характерна за декаданса. Същевременно сам по себе акцентът върху интересното е аргумент в полза на твърденията, че именно Шопенхауер, а не Ницше е родоначалник на естетическия постромантизъм или така наречения декаданс.

По-нататък в изследването си Пламенов прави още по-далечна препратка, като отбелязва, че „Шопенхауер спомага за формирането на новите естетики“. Това означава, че бихме могли да намерим връзка между есето за интересното на Шопенхауер и характерните за съвременното изкуство инклинации към шокиращото, хаотичното и маргиналното. Разбира се, Петър Пламенов не се ограничава до позоваването на това есе: „естетическите модификации на романтическата категория „интересно“ се търсят и в текста на „Светът като воля и представа“ и в смисловите „нишки“, които ситуират философията на Шопенхауер било в противовес, било като продължение на възгледите и на титаните на немската класическа философия Кант, Хегел и на английското просвещение и емпиризъм Бърк, Хюм. Обсъждайки отделни категории, Пламенов реферира и към определения на мислители от ХХ в. (например Карл Попър с понятието му за правдоподобие), без да пренебрегва корените на тези дефиниции, обикновено ситуирани в Гръцката античност. Така той респектира читателя с ерудиция, при това не самоцелна и механична, а търсеща променливостта на смисъла зад езиковия изказ.

Ерудираността е безспорно едно от качествата на писането на Петър Пламенов и цялата книга – от увода до приложения накрая „лексикон на специфичните понятия във философията на Артур Шопенхауер“, който пък е свидетелство не само за широката, но и за осмислената култура на автора – е написана енциклопедично, но в същото време с ясна логика. На места, струва ми се повлечен от богатите си разнопосочни асоциации, Пламенов бароково съчетава митологични и дори пикантни истории, цитирани по древни оратори и литератори, с издържани във висок и усложнен философски език анализи. Това изобилие невинаги и не непременно е градивно.

На места към философските разсъждения се добавят и чисто езиковедски упражнения. Те биха могли да бъдат възприети и дори акламирани като допълнителен орнамент, добавящ още блясък към пищността на изложението. Имам обаче проблем със словотворството на автора. Далеч съм от всякакъв пуризъм по отношение на родния ми език, както в художествената литература, така и – още по-малко – в научно-хуманитарни изследвания. И все пак не мога да схвана защо трябва да бъдат въвеждани не особено благозвучни термини като „опозитиране“, след като в текста става дума за логическа „противопоставеност“ на субекта и обекта. Мисля, че виртуозното владеене на езика, демонстрирано в текста на тази книга, изобилстваща с дълги пасажи и вметнати изречения, е достатъчно впечатляващо и няма необходимост от вкарването на новоизковани термини. Същевременно разбирам, че и те са израз на креативността на мисленето на Пламенов.

Многопластовото разгръщане на импликациите на интересното за съвременното развитие на изкуството подтиква читателя да мисли в различни посоки, извън жанровите рамки, в които Шопенхауер анализира понятието. И намира посока, в която може да тръгне едно ново изследване, защото авторът не споменава ролята на интересното в криминалната или пък фентъзи литературата, нито в киното или телевизионните сериали. Тази линия е важна, защото с анализа на това понятие Шопенхауер открехва вратата не само за новата естетика на съвременното трудно разбираемо за непосветените изкуство, но и широко разтваря портата за масовата култура, която се храни от развлечението. Ще съм доволна, ако Пламенов направи такова продължение на забележителната си книга, защото така би могло да се диалогизира и да се доосмисли предложената интерпретация на Шопенхауеровото отношение към изкуството като „човеко-мотивираща енергия“, която ще съгради нов свят. На мен тя ми се струва силно оцветена от оптимистичната нагласа на автора, която го е отдръпнала от сухата прецизност по посока на антиципация на желаното, но пък тази жизнерадостност е безкрайно симпатична.

Петър Пламенов е несъмнено автор, който заслужава да бъде четен. Предложеният от него труд е прекрасен пример за съчетание на широка ерудитска култура и аналитична задълбоченост, споени от завидно трудолюбие и научна почтеност. Като апендикс е добавен и преводът на самия трактат на Шопенхауер в превод на Георги Каприев. Това, наред с подробните обяснения под линия на някои понятия или факти, прави „Обещанията на интересното“ способна да задоволи очакванията и на най-любознателните и взискателни читатели.