Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020

„Балканалия. Да растеш по време на преход“, графичен роман, Самира Кентрич, издателство „Парадокс“, превод от словенски Георги Стойчев, 2019 г.

Самира Кентрич е визуална артистка с провокативен стил. Босненка, израснала в Словения, която пише на словенски. Писателка, изключително пестелива на думи. Толкова пестелива, че всяка дума в този визуален роман е точно премерена и тежи на мястото си.

Другарката казва, че сме развиваща се страна.
Не мога да скрия разочарованието си.
Все едно, аз тая другарка и без това не я обичам.
Струва ми се много вероятно да говори така, защото ние, босненците, ѝ пречим.
Не ѝ харесва, че не се държим като на гости. Държим се като у дома си! Това я безпокои, защото ни различава от истинските словенчета само по имената.
Но наистина… Защо нашите са потърсили по-добро бъдеще за нас тук, не е ли навсякъде в Югославия еднакво хубаво?
Може ли другарката да е права за недоразвитостта на нашите южни републики?
„Югославия е развиваща се страна, защото южняците са мързеливи и изтощават напредналата Република Словения, която без нас, от Юга, отдавна би била високо развита държава.“
Ако кажа това, ще ми пише шестица.
На мен и тройка ми стига.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ може да се разкаже и само чрез образите – тези силни черно-бели илюстрации на Самира Кентрич, които се доближават много до политическия шарж, до политическия коментар. Изчистените графики, в които са уловени и невинността на детството, и парадоксите, и жестокостта на света, в който живеем. Пасторални картини и редом до тях строители, които висят в небето – като реплика на онази известна снимка на обедната почивка на работниците, седнали на тясната стоманена греда в небето на Ню Йорк през 30-те години на ХХ в. И още илюстрации на хора, които четат Корана, деца, които играят, политици, които подписват договори със сериозни лица, проповедници на летящи килимчета и дюнерджии, които оформят месото като ракети. Слободан Милошевич, който пълзи, и човешките кости пред него. И много, много брадати политически лидери.

Винаги се намират достатъчно много брадати мъже,
които се чувстват призвани да обясняват
и ръководят този свят.
Що за явление е това?
Брадата на мъдреца.

Самир Кентрич задава въпроса и под изображенията на древните мъдреци, революционерите и Осама бин Ладен красноречиво стои самобръсначка.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ е визуален роман, който дълбае в дълбокото – между политическото и личното. Търси корените, изследва как се ражда идентичността в свят, чиито граници се разпадат. Какво е да си босненка, словенка или югославянка? Къде е разликата? Как се обяснява тя на десетгодишно дете? Какво е значението на това да идваш от Балканите или да принадлежиш на Европа? Какво значение има това, че си със светли коси и светли очи и се различаваш от останалите деца само по името?

Но тази книга е преди всичко лична история за порастването, която проследява пътя на едно дете от преселническо семейство в бившата Социалистическа федеративна република Югославия на фона на разделение, омраза, войни и смърт. Дете, което се опитва да продължи да живее, независимо откъде идва и накъде отива.

Детето вярваше, че националноосвободителната борба учи само и единствено на това, че в бъдещето няма нации, че бъдещето е на преселниците.
Детето отдавна вече не е дете, а бъдещето е тук.
Тук са преселниците, тук са всички, останали без корени,
затова и стените са излишни.

„Балканалия“ е визуален роман, в който илюстрациите и разказът сякаш са намерили точката на равновесие – онзи труднопостижим баланс, който позволява да се говори едновременно поетично и много точно за болезнени теми. Едновременно овладяно, от дистанцията на времето, без илюзии. С тъга и прошка.