Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

22 04

Клоуни и злодеи

От Екатерина Лимончева 0 коментара A+ A A-

„Паразит“, Южна Корея, 2019 г., режисьор Пон Чун-хо

В началото на „Паразит“ може да усетите déjà-vu, ако сте гледали „Джебчии“, разбира се. Паралелите между двата филма се простират от съпоставянето на социалната ситуация в Южна Корея и Япония до разказваческото майсторство на Пон Чун-хо и Хирокадзу Корееда (оценено по достойнство в Кан, съответно от Алехандро Гонсалес Иняриту и Кейт Бланшет, чиито журита им връчиха Златната палма в две последователни години). И това че „Паразит“ спечели не просто Оскар (и Златен глобус) за чуждоезичен филм, но отнесе също основните статуетки за филм, режисура и оригинален сценарий, докато „Джебчии“ трябваше да се задоволи само с номинациите в чуждоезиковата категория, в никакъв случай не означава, че единият превъзхожда другия. Като оставим настрана политическите (и популистки) спекулации как и защо южнокорейски филм получи Оскара, както и повсеместно признатия факт, че става дума за кинотворба, „достъпна за широка публика“, „Паразит“ безспорно е много добър филм. А що се отнася до оригиналността на Новата южнокорейска вълна – би трябвало да сте подготвени след „Изпепеляване“ на Лий Чан-дон.

Пон Чун-хо ни въвлича във всекидневието на бедно семейство, което трудно свързва двата края и предизвиква съпричастност към персонажите. Крал на комбинациите и справянето в трудни ситуации, Ки-тек, съпругата му и двете им деца живеят в мизерен сутерен и си правят планове за бъдещето (всъщност бащата не прави, защото, ако нямаш план, нищо не може да се обърка!). По препоръка на свой приятел синът Ки-уу се явява на интервю за учител по английски в богатото семейство Парк (с фалшифицирана диплома) и след като получава мястото, осъзнава, че манипулацията може да облагодетелства също сестра му и родителите им...

„Паразит“ смесва виртуозно различни жанрове и е осезаемо разделен на две части: в кратък момент на затишие, когато целта, обявена в началото на историята, е постигната и зрителят тъкмо се чуди каква посока ще поеме сюжетът от тук нататък, социалната сатира отстъпва място на ескалиращ трилър, който ни увлича, преди да се усетим откъде се е взел, без да пренебрегва внимателната дисекция на корейското общество. Гротескните ситуации със съмнителен морал са последвани от драматични сцени, граничещи с хорър – отвъд смеха има сълзи и кръв. Социалното насилие, което е истинският антагонист в тази история, се трансформира във физическо. Широката палитра от емоции, направлявана от свирепо забавния фарсов тон, предлага всичко – от черен хумор с елементи на бурлеска, през съспенс, до сериозна драма с оттенък на трагедия.

Самият Пон Чун-хо определя филма си като „комедия без клоуни“ или „трагедия без злодеи“. Смесвайки социална критика, вътрешна и външна политика и хуманистичен дискурс, режисьорът представя различията между социалните класи чрез сложните взаимоотношения на прислугата и работодателите, вариращи между гостоприемство и враждебност, но персонажите му – бедни или богати, хитри, наивни или просто глупави, нито за момент не са третирани „от високо“.

Паразитът се нуждае от гостоприемник, за да живее за негова сметка – едновременно гост и приемник. Паразитите в корейския филм са реалност и метафора с различни интерпретации, обусловени от мечтите на „нямащите“ да се устроят в сянката на „имащите“ (а не да заемат мястото им) и безразличието на „имащите“, които се чувстват недосегаеми в своята наивност. В свят, където бедните биват радушно приемани, когато си знаят мястото и не прекрачват границата, а „миризмата“ (на бедността) е единственият им недостатък в очите на богатите, да потъне в декора на луксозния дом до степен да бъде забравен там, е заветната мечта на „паразита“.

Оригинален от начало до край, „Паразит“ е социална сатира, маскирана като кримка (или обратното), която престъпва жанровите правила и прибавя корейски нюанси към острата критика за невъзможното съжителство на индивидите от различни класи.

Споделете

Автор

Екатерина Лимончева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Не можех да не поставя „Хага“
    18.09.2023
  • Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев
    18.09.2023
  • Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев
    18.09.2023
  • Събиране на камъни, разхвърляне на камъни
    18.09.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO