Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

„Самолети от хартия. Съвременна румънска драматургия“, Елиза Вилк, превод Лора Ненковска и Иван Радев, Издателска къща „Гутенберг“, 2019 г.

За Елизе Вилк не чуваме за първи път – антологията със седемнайсет пиеси на съвременни румънски драматурзи „Зелената котка“, която преводачите Лора Ненковска и Иван Радев подредиха преди няколко години, носи името на пиеса на Елизе Вилк. Тогава Лора Ненковска обясни, че заглавието „Зелената котка“ е избрано за име на целия сборник, защото тази зелена котка е хубава метафора, която назовава копнежа ни за търсене на нещо хубаво и необикновено.

Пет години по-късно вече имаме на български език самостоятелен сборник с драматургия на Елизе Вилк – десет пиеси, отново подбрани и преведени от Лора Ненковска и Иван Радев. Тук вече могат да се проследят процесите, да се види израстването ѝ като автор. Може да се наблюдава и как се разширяват темите, които вълнуват Елизе Вилк. Тя не е само „сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия“, както я представят преводачите, но и разследваща журналистка, и това обяснява и нейната чувствителност към социалните проблеми на обществото.

Вилк пише за различни публики – тук има пиеси в този непопулярен и труден жанр „пиеса за юноши“, но също и текстове, които изследват проблемите на жените, говорят за насилието – за всичките му форми и лица, от злото като поредица от случайни грешки до желанието съзнателно да причиниш болка на другия – от омраза, от гняв или дори от скука.

В пиесите „По женски“, „Случи се в четвъртък“ и „Отчаяни сигнали към планетата Плутон“ имаме повече от десетина персонажи, но всеки от тези гласове звучи самотно и монологично – затворен в своя собствен свят и своите проблеми. Това са гласове и герои, които се пресичат сякаш само по погрешка – като преплетени телефонни линии, които в един момент звучат заедно, но без монолозите някога да се превърнат в диалог.

„Именно в липсата на диалог, на истински емоционален контакт и свързване с другите, е драмата на обществото, което оживява в пиесите на Елизе Вилк. Тя се интересува от онова, което се случва тук и сега, от болезнените ни слабости и изгражда от тях пиеси, разказващи историята на съвремието ни“, пишат преводачите.

За трудни теми избира да пише Елизе Вилк, но това са проблемите на съвременния ни свят – и отчуждението, и агресията, и безработицата, и липсата на хоризонт напред. Свят, в който зрелите хора вярват само в лотарията, а бащата в едно семейство изрязва статии от вестници, събира етикетите от безалкохолни напитки, автобусните билети и опаковките от шоколад. Свят, в който възрастните установяват, че им е трудно да се справят с отговорността, а на децата им се налага да пораснат бързо.

Специален интерес има Вилк към писането за младежи – пиесите „Зелената котка“, „Самолети от хартия“ и „Крокодил“ образуват своеобразна трилогия, която изследва света на младите хора от малкия провинциален град – с цялата му безнадеждност и обреченост. Това са деца между 15 и 19 години – едновременно жестоки и невинни, които не просто разбират, че мечтите им са илюзия, но които вече нямат илюзии.

на спортното игрище зад училището сме
седнали сме на бордюра и гледаме клипчета на телефона на симо
онова момче с червената топка не го познавам но то все ме замеря с
камъчета
симо взема от земята парче от счупена бутилка кола и се изправя
отива до него и му разкъсва топката
после надига стъклото към момчето и казва
ако пак се заяждаш с него
ще те убия
връща се и сяда на бордюра
и двамата разрязваме дланите си със същото стъкло
въобще не боли
залепяме дланите си точно на срязаното място стоим така
и броим до 1000
за да сме приятели през предстоящите 1000 години
и докато броим завалява дъжд
но ние не отделяме дланите си една от друга

(от пиесата „Крокодил“)

В тези десет пиеси Елизе Вилк успява не само да улови хаоса на съвременния свят, но го прави талантливо, понякога дори поетично, и не забравя да остави отворена врата за надеждата и за хумора.