Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020

26 10

Премахнете статуята на прачичо ми

От Робърт У. Лий 0 коментара A+ A A-

И нека каузата му бъде загубена

Робърт У. Лий е пастор в Църквата Унифур, автор на книгата „Грях под друго име: справяне с расизма и наследството на Юга“. Мнението му е публикувано в „Уошингтън Поуст“, юни 2020 г.

В малкото градче, в което съм израснал и живея, загубената кауза на Конфедерацията не се нуждаеше от специално име. Учеха ни, че по време на Гражданската война единствено американските щати от Конфедерацията са имали мотив. Сигурно сте чували думите: „Гражданската война бе водена заради правата на щатите“. Тези думи са изписани върху паметници из цялата страна, издигнати след войната.

Уловката е, че това изречение има продължение, което никога не бе преподавано на нас в Юга: Гражданската война е била водена заради правата на щатите да поробват африканци в Съединените американски щати.

Мнозина от нас никога не са учени на втората част от това изречение. Били сме принудени сами да разберем това, но моята история е уникална в контекста на южняшката идентичност. Казвам се Робърт У. Лий: аз съм християнски пастор, съпруг, приятел, син и брат. Без съмнение разбирате, че нося името на иконата на южняшкия светоглед, нося и неговото наследство.

Като потомък на семейството на генерала на Конфедерацията Робърт Е. Лий, винаги съм носил бремето и отговорността на този произход. Макар родителите ми никога да не са ми оказвали натиск, а и да не са били съгласни с всичко, свързвано с това име и наследство, бях възпитан в гордост от Юга. Имах чернокожа бавачка – дори през 90-те години, а знамето на Конфедерацията стоеше в спалнята ми, докато бях в гимназията. Вярвах, че командвайки армията на Северна Вирджиния, генерал Лий е бил убеден християнин, воден от най-добри намерения.

Днес обаче се гордея да бъда част от нова ера за Юга и страната. В четвъртък присъствах на събитието, на което губернаторът на Вирджиния, демократът Ралф Нортъм, и вицегубернаторът Джъстин Феърфакс оповестиха намерението на общността да бъде премахната емблематичната статуя на генерал Лий на „Монюмент Авеню“ в Ричмънд.

Напълно съзнавам, че расистката система, която изградихме върху Изгубената кауза, е много по-голяма от една статуя, но статуята на моя праотец от години се извисява в Ричмънд като идол на светогледа на бялото превъзходство. Статуята е символ на една мрачна идеология и на потисничеството срещу чернокожите. Премахването ѝ ще открие нови възможности за политическа промяна.

Много от моите съграждани в Юга се опасяват, че ако премахнем паметниците на Конфедерацията, ще загубим наследството на Лий и цялото наше южняшко минало. Ала ако бъдем честни със себе си, много от тези страхове са породени от тревожност от променящия се начин на живот, от загубата на определено разбиране.

Сред нас има хора, опитвали се в продължение на поколения да избягат от белега, който моето семейство – и цялата митология на Изгубената кауза – са оставили върху нацията. За мнозина от нас премахването на статуята на Лий бе кулминация на дългогодишни усилия. За мен този символичен жест поставя началото на нов начин на живот за Юга, на нова кауза, която може да замени светогледа на Изгубената кауза.

Новата кауза на тази страна трябва да бъде посветена на справедливостта, равенството, мира и съгласието. Можем и трябва да сме различни. Сега е времето да превърнем тази нова кауза в надежда на следващото поколение активисти. Можем да предаваме дара на южняшкото гостоприемство и чувство за общност, вместо да продължаваме да предаваме едно псевдоисторическо и потисническо разбиране за света.

Да спреш, когато падат символите на потисничеството, означава да спреш по средата. Прекарал съм безсънни нощи, задавайки си въпроса дали постъпвам правилно, критикувайки своя прачичо, подкрепяйки премахването на статуята или опитвайки се да пратя в миналото тази Изгубена кауза. Както и всички бели, имах съмнения дали тази битка е моя. Но дори и тези съмнения да са били мимолетни, те са показателни, че има още много работа. Трябва всяка сутрин да се събуждаме с желанието да изкупим света и да се покаем за миналото.

Делото продължава, започва нова кауза.

Превод от английски Момчил Методиев

Споделете

Автор

Робърт У. Лий

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
    27.05.2025
  • Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
    27.05.2025
  • Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев
    27.05.2025
  • За мъдростта и добродетелите
    27.05.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO