Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020

Два театрални фестивала – „Варненско лято“ и „Световен театър в София“, предлагат дигитално преживяване от 13 ноември до 6 декември. Разговор с Николай Йорданов – театровед, директор на Фондация „Виа фест“

Какво се променя, когато един фестивал преминава онлайн?

Разликата, разбира се, е принципна. Ясно е, че живият контакт се заменя с гледането на спектакъла пред екрана на компютъра или на телевизора, който също може да се ползва като екран. Като че ли повече се говори за минусите при тази промяна: реалните гласове, тела и обекти се заменят с дигитални изображения, колективното преживяване – с индивидуално съзерцаване, сетивността – с информация. Но искам да подчертая и предимствата от подобна стъпка. Естествено на първо място е безопасността за артистите и публиката в ситуацията на COVID-19 и това е същинската причина, за да предприемем този ход. Заедно с това изборът на спектакли става много по-широк. Вече не е необходимо да се съобразяваме с големината на продукцията, техническата ѝ пригодност към сцените в България, дори с обстоятелството дали спектакълът все още се играе, или вече е снет от афиша на театъра. Така на българската публика могат да се покажат спектакли, формирали естетическия профил на европейската сцена през последните две десетилетия.

Каква е вашата стратегия за двата формата – „Варненско лято“ и „Световен театър в София“?

Минахме през 2–3 програмирания на живо на двата форума – първо за юни, когато традиционно се провеждат, после за септември, надявайки се, че кризата ще отмине. Но за поканените чужди продукции пътуването се оказа много рисково, а понякога и невъзможно. Затова взехме по-радикалното решение да предложим на нашата традиционна публика във Варна и в София онлайн фестивално преживяване.

Стратегията ни се състоеше в това да отложим гостуването „на живо“ на поканените за 2020 г. продукции за следващата или по-следващата година, а в замяна на това да излъчим онлайн ветрило от значими спектакли от европейските сцени, които сме искали, но поради една или друга причина не сме успели да покажем досега в България.

Искам да подчертая, че и театралният фестивал във Варна, и театралната ни платформа в София независимо от пълната си автономност един от друг досега са се случвали паралелно. По този начин гостуванията на една чужда постановка, поканена в България, са били през 1–2 дни в двата града. Тъй като това не се налага при онлайн излъчванията, двата форума са планирани последователно един след друг, като всеки ще покаже по 10 международни продукции с превод на български език. Следователно зрителите ще могат да избират между общо 20 постановки от световните сцени. Разбира се, към тях ще има разнообразни съпътстващи материали и събития: видео представяния, блог с лични мнения и критически отзиви, дискусии.

Кои постановки ще можем да видим, в какви срокове?

Достъпът и до двата форума ще бъде напълно безплатен за посетителите на нашата интернет страница www.viafest.org. Всеки спектакъл ще бъде програмиран с начален час и ще може да бъде гледан в удобно време за зрителя в рамките на 72 часа. След това достъпът до него няма да е наличен, но такива обикновено са правата, които се дават за онлайн излъчване.

Платформата Световен театър в София ще се случи между 13 и 24 ноември. Тя подбира спектакли от европейските сцени, които са допринесли за развитието на съвременния театрален език. Между тях има продукции на български творци – „Дом № 13“ на режисьора Теди Москов с чудесния Самуел Финци в Талия Театер в Хамбург, или „Лебедово езеро“ на Норвежката национална опера и балет с участието на българския балетист Калоян Бояджиев. Програмата ще завърши с In memoriam за българския режисьор Димитър Гочев, поставил и участвал като актьор в спектакъла на Дойчес Театер през 2007 г. „Хамлетмашина“ от Хайнер Мюлер. При търсенето на интересни чужди спектакли за българските зрители се получи важен акцент в програмната рамка – трите знаменити пиеси на Чехов, на когото тази година честваме 160 г. от раждането, „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ ще бъдат показани в силни сценични интерпретации от германска, румънска и белгийска продукции. Спектакълът на Теди Москов също е върху Чехови разкази. Иначе, оставайки верни на своя подход, в програмата на Световен театър в София 2020 ще видим различните лица на театъра днес – и спектакли върху класически и съвременни текстове, и антропологическия театър на Еуженио Барба, и политическия театър на Мило Рау, и разширяващите се територии на театралността при модерния балет, при съвременния цирк.

Международният театрален фестивал Варненско лято 2020 ще започне веднага след това и от 25 ноември до 6 декември ще можем да видим още десет интересни постановки от различни страни. Принципът на селекция е същият – многоликите проявления на театъра, предлагащи чрез словото, танца, визуалността и перформативността уникални преживявания за зрителя. В тази програмация интересът към танцовия театър и театъра на движението е засилен, защото във Варна имаме вече изградена публика за тези сценични форми. Ще открием с фламенко танц, ще представим световни имена в хореографията – фламандката Ана Терезе де Кеерсмакер и французойката Маги Марен, за да стигнем до Тайван чрез модерния танц на Клауд Данс Тиътър. Спектаклите, базирани върху текст, са дело на едни от най-интересните режисьори днес – Тимофей Кулябин, Русия („Коварство и любов“ от Шилер), Гжегож Яжина, Полша („Макбет“ – Шекспир), Андреас Кригенбург, Германия („Натан мъдрецът“ от Лесинг), Кирил Серебреников, Русия („Войцек“ от Бюхнер), Деклан Донелан, Обединеното кралство („Зимна приказка“ – Шекспир). Финалът отново е с българско участие – режисьорът Галин Стоев ще подготви специален филм за своята постановка „Двойно непостоянство“ от Мариво, продукция на театъра в Тулуза, Франция.

Какви бяха предизвикателствата пред вас като организатори?

Преди всичко трябваше да преодолеем психологическия шок от новата ситуация, в която всички наши планове се променяха за дни или просто пропадаха. После преминаването към дигитални издания изисква технологични иновации в начина ни на работа. Но пък бяхме инспирирани от възможността да селекционираме спектакли без оглед на съображенията, които неминуемо имаме при събитията на живо. Естествено съществуват и ограничения – някои театри и трупи не желаят да дават авторски права за онлайн излъчване на техни спектакли, надявайки се, че след като паднат ограниченията, те ще могат да гостуват „на живо“. Налага се да обясняваме, че поради перманентните финансови ограничения в сферата на културата много от тях надали ще могат изобщо да бъдат показани в нашата страна; затова в повечето случаи успяваме да получим правата за излъчване само за територията на България.

Имат ли бъдеще онлайн платформите в театъра? Вие кои театри извън България следяхте по време на карантината?

Много от фестивалите, особено тези, които не се случват на открито, предложиха онлайн платформи. Така направиха и много театри в чужбина, особено в първата фаза на силни ограничения върху публичните събирания. Но за да преминеш към този режим на предлагане на продукция, трябва да имаш сравнително добре заснети спектакли (разбира се, не говорим за непостижимото качество на платформите Национален театър Лондон на живо или Метрополитън Опера на живо). Но така или иначе, трябва да притежаваш добър видео архив, за да се решиш на подобна стъпка. Благодарение на онлайн платформите ние имахме възможността да гледаме много знаменити продукции от световната сцена, както актуални, така и от историята на театъра. Това естествено не означава, че те ще заменят живия театър, но са важен мост към глобалния театрален свят. Страхувам се, че ще има още една вълна от силни ограничения заради COVID-19 и тогава онлайн платформите за спектакли ще бъдат отново единственото решение. Надявам се все пак тази извънредна ситуация да не продължи до безкрайност…

Какви са плановете ви за двата фестивала през 2021 г.?

Естествено мислим и за следващата година. Движим се в хипотезите за хибридни варианти – някои представления, които могат да се случат на живо, за предпочитане на открито, и също дигитални излъчвания на спектакли от световната сцена. Лично аз вярвам, че най-важното е да запазим здравето на артистите и на зрителите, а времето, прекарано в пълна или частична изолация, можем да използваме за нови натрупвания и осмисляне на предизвикателствата, в които живеем.

Въпросите зададе Людмила Димова