Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020

С Юрген Боос, директор на Франкфуртския панаир на книгата, разговаря Марта Монева

„Наблюдавам глобална тенденция: деца, юноши и млади хора през последните месеци се интересуват повече от книги. Това показва колко устойчива е всъщност книжната индустрия. Ние нямаме големи темпове на растеж, но мисля, че това е най-стабилната индустрия в света.“

Тазгодишното издание на най-стария панаир на книгата в света – Франкфуртския, се проведе в необикновените условия на пандемия. От 14 до 18 октомври 2020 г. посетителите – издатели, литературни агенти, писатели, библиотекари, илюстратори, преводачи, имаха възможност да посетят панаира дигитално. Малкото на брой присъствени събития се състояха при най-строги хигиенни условия. Тази година почетен гост на панаира във Франкфурт беше Канада. Индийският икономист и философ Амартя Сен получи престижната Награда за мир.

Тази година Панаирът на книгата се проведе под специална звезда. За щастие сте имали достатъчно време да се подготвите за новата ситуация. Как го използвахте?

Всички работихме усилено, за да се проведе панаирът. Разработихме платформа за търговия с права. Работихме с много медийни партньори и организирахме по-малки събития във Франкфурт. Франкфуртският панаир на книгата е напълно обвързан с личните срещи, но мисля, че беше важно да дадем знак на надежда дори когато не можем да се срещнем. И да покажем, че книгите, разказването на истории, издателите, авторите, преводачите ще продължат да работят и че ние им даваме възможност да обменят идеи.

Как точно изглеждаше тазгодишният панаир?

Бяхме планирали повече събития във Франкфурт. Но съдържанието се оказа над 90 % дигитално заради пандемията. Подготвихме много интерактивни формати. Една от издателските ни конференции привлече над 800 участници. Това е страхотно! Никога досега не сме имали толкова много гости на такова мероприятие наведнъж, защото всички винаги тичат по коридорите. На откриването говори Давид Гросман, големият израелски писател. За мен е много важно да има такива срещи, макар и да са дигитални.

Колко силно ви заболя, когато отменихте физическия панаир, този „празник на книгата“, както веднъж сам го определихте?

Болката е огромна. Разговарях с много издатели през последните няколко месеца, за всеки от тях панаирът е събитието на годината. А от издателство Frankfurter Verlagsanstalt дори казаха: „Това, че тази година Панаирът на книгата се провежда дигитално, е като да ти отрежат ръката“. Мисля, че така го чувстват по цял свят. Миналата година имахме рекорден брой посетители. Едната година – възторг до небесата, на другата – нищичко.

На другата – „печален до смърт“ по Гьоте. Какво включваше вашата дигитална концепция и какво се крие зад понятието Bookfest Digital?

За нас винаги е било много важно това, че Панаирът на книгата има няколко различни цели. Едната е да подсигурим търговията с права. Втората е да се насочи вниманието към авторите, те да са видими в медиите, да говорят с читателите. И третата е политическа – да дадем пространство за политически дискурси. За бизнеса с правата вече имахме създадена платформа, която успяхме да разширим. В нея са събрани над 300 000 заглавия, които се търгуват. Другият важен компонент е конферентната програма за международната издателска публика. Относно културния обмен и срещите с публиката, на страницата на панаира имаше дигитална програма – над 2000 дискусии с автори и различни професионалисти от книжния свят. И третото е политическата платформа – с Джошуа Уонг от Хонконг дискутирахме за свободата на словото. Чухме множество критични гласове, имахме и собствена политическа платформа – Weltempfang. Разбира се, занимавахме се и с Европа – как се справя континентът по време на пандемията, как съществува културата в тази ситуация.

Какви ще са икономическите последствия от пандемията за бранша?

В обмен съм с издатели от цял свят. Беше много трудно за всички, когато търговията с книги просто спря. Много книжарници в Германия и по цял свят бяха затворени с месеци. Много продажби бяха провалени, но междувременно – и това отново е лъч надежда – в Германия продажбите на книги бяха наваксани. Очакваме да приключим годината или на нивото от предходната, или малко под нея. Това означава, че всъщност в пандемията хората са се обърнали към книгите и търговците са били креативни. Искам да споделя най-вече това, че имаме по-млада публика. Много млади хора, наред с екрана и интернет, изведнъж забелязаха книгите. Наблюдавам глобална тенденция: деца, юноши и млади хора докъм 25-годишна възраст през последните месеци се интересуват повече от книги. Мисля, че това показва колко упорита, гъвкава и устойчива е всъщност книжната индустрия. Ние нямаме големи темпове на растеж, но книгата винаги е тук. Не печелим много, но мисля, че това е най-стабилната индустрия в света.

Много добре казано! Какво беше най-трудно при организирането на тазгодишния панаир?

Всички в нашия екип работиха два пъти повече от обичайното. На всеки две седмици ситуацията се променяше коренно и трябваше да започваме отначало. Тези постоянни промени и неизвестността създаваха големи трудности. Беше особено тежко през септември, когато установихме, че пандемията се завръща, и то с по-голяма сила. Това беше голям шок и е добре, че бяхме подготвили дигиталното съдържание.

Какво успя да донесе вашият почетен гост, Канада, във Франкфурт тази година?

Договорихме се с Канада и следващите почетни гости – Испания, Словения, Италия – да отложим всичко с една година, но за нас беше важно гостуването на Канада да се проведе и дигитално. Предварително произведохме цялото съдържание в Канада, тъй като не можеше да се пътува. Ще спомена една прекрасна дискусия с Маргарет Атууд. Имахме и няколко събития тук, във Франкфурт, включително страхотната изложба в Kunstverein. Така че Канада е видима. Подготвихме дигитални срещи с много автори и 25 събития, но всички се надяват на следващата година, когато писателите ще присъстват на живо.

Дано! Кои нови тенденции в книгоиздаването вече разпознавате?

Споменах една – децата и младите хора търсят книгата, това е силна световна тенденция. И другата голяма тема, с която ние като индустрия трябва да се занимаем в бъдеще, е стриймингът – да излъчваме книгите в поток. Занимава ни абонаментният модел, който означава, че мога да платя абонамент, примерно, 10 долара на месец и да чета книги колкото искам. Нашият бизнес трябва да се справи с тези промени. Какво означават те за авторското право, за преводача, за възнаграждението на авторите? Как това ще промени издателствата? Как е уреден достъпът? Все трудни въпроси. Бих обобщил: аудиокнигите, стриймингът на аудиокниги, детската и юношеска литература, както и защитата на интелектуалната собственост са големите ни теми. Работата ни е тясно свързана с научната литература. Какво означава отворен достъп също е огромна тема.

Накъде беше насочен личният ви интерес тази година?

За мен лично беше важно да науча как функционира дигиталното в нашата работа. Особено ме зарадваха речта на Давид Гросман и на носителя на Наградата за мир, Нощта на книгите по ARD.

Кои други автори ще споменете?

Разбира се, панаирът е времето, когато чета книги на автори, които присъстват тук. Едната е Тифани Джуъл, която пише за антирасизма. Другата е Емили Сейнт Джон Мандел, която преди пет години описва още по-тежка пандемична ситуация в книгата си „Станция Единайсет“, но завършва с лъч надежда. Ще цитирам Маргарет Атууд: „Трябва да бъдем маяк на надеждата“. И ще допълня – трябва да бъдем маяк на надеждата за култура и литература. Продължаваме да разказваме истории – това е важното тази година.

Юрген Боос е роден през 1961 г. След завършено професионално обучение за книготърговец следва маркетинг и организационна теория. Заемал е ръководни позиции в редица големи немски издателства, преди да стане директор на Франкфуртския книжен панаир през 2005 г. с амбицията да го модернизира. Създава множество успешни сътрудничества отвъд границите на бранша и нерядко поставя политически акценти в програмата на Панаира на книгата, които понякога са водили и до бойкот от засегнати държави.