Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020

Фестивалът „Златна роза“ (24.09 – 1.10.2020 г.) е единственият национален форум, на който се представят всички български игрални филми, създадени през последната година. Една част автоматично са включени в конкурсната програма (тези, които са получили държавна субсидия), а останалите – след селекция. В програмата тази година имаше 19 пълнометражни и 22 късометражни творби, сред които няколко дебюта и премиери. Обичайно фестивалът отбелязва края на една серия от филмови форуми във Варна. Първо започва „Любовта е лудост“, продължава Световният фестивал на анимационното кино, фестивалът за късометражно кино „В двореца“ и накрая – „Златна роза“. Тази сгъстена програма от събития, ограничена в рамките на един месец, в един град и на едно място – Фестивалния и конгресен център, неминуемо води до прогресивно намаляваща публика през годините. И това естествено е в ущърб както на организаторите, така и на авторите, техните творби и накрая на зрителите. Затова не е изненада, че през последните години „Златна роза“ постепенно се превръща във ведомствен фестивал, разположен в огромната зала на ФКЦ, при ограничена публика от творци, критици и все по-малко непредубедени зрители. Към това можем да добавим пропуски в менажирането на фестивала, липса на рекламна стратегия, инертност и рутина в организацията, както и пасивен интерес от страна на самите творци. При тези обстоятелства епидемията от COVID-19 трудно би послужила като оправдание за липсата на зрители. Животът във Варна кипеше с пълна сила и това беше видимо дори само при бегъл поглед към заведенията и улиците на града.

При все това 38-ото издание на фестивала вече е в историята. Остават филмите, които бяха представени, и наградите, които получиха творците. Голямата награда Златна роза бе присъдена на филма „Страх“ на Ивайло Христов. Това не беше изненада, защото той силно се открояваше сред другите творби с кинематографичното си майсторство, избора на тема, визуалната стилистика, изваяна от оператора Емил Христов, и заслужената награда за най-добра женска роля за Светлана Янчева. Историята се фокусира върху бежанската тема, безразличието на обществото, правото и свободата да отстояваш своята личностна и гражданска позиция. Цената, която трябва да се плати, е да бъдеш прокуден от „своите“ и да се превърнеш в чужденец, а накрая и в бежанец в собствената си страна. Ивайло Христов представя историята находчиво, с много чувство за хумор, провокирано както от съвременните стереотипи, така и от родната ни народопсихология и криворазбран патриотизъм.

Темата за личността и обществото, но в по-камерен и екзистенциален план, е представена в още няколко филма. В „Сцени от живота на една актриса“ авторът на сценария и режисьор Иван Владимиров (с отличие в двете категории и Специалната награда на журито) се опитва да надникне отвъд видимия свят на една актриса чрез подреждането на пъзел от отпаднали сцени, изпуснати реплики и кратки любовни етюди. Въпреки че се губи категоричният мотив за отказ от живота, със средствата на документализма и впечатляващото присъствие на Радина Кърджилова филмът успява убедително да ни потопи в трагизма на своята героиня. Оригиналният сюжет на Иван Владимиров насочва вниманието и върху опосредстваната роля на изкуството като възможност за бягство от действителността. За героя на Йордан Расин животът е само този, който е видял през обектива на камерата, обсебила битието му. И ако в този филм изходът за бягството е в смъртта, то в „Житие“ на Георги Стоянов и Войчех Тодоров героят на Иван Бърнев (втора поредна година с Награда за мъжка роля) намира смисъл в обета за мълчание. Създаден по сценария на покойния режисьор Красимир Крумов-Грец, филмът създава едно ново съвременно житие на изгубен в обществото, семейството и себе си човек. И в него се оглежда изкуството – през инертния, бездушен и лишен от вдъхновение поглед на режисьора на Малин Кръстев. Връзката между двамата мъже е един тийнейджър, когото обстоятелствата и крехката му възраст превръщат от жертва в палач. Екранното превъплъщение на Иван Бърнев, особено в края на филма, когато трябва да играе с мълчание, е сред органичните и впечатляващи роли в последните години.

В нашето битие се оглежда и „Дани. Бог. Легенда“, дебют на Явор Петков (с награда за операторската работа на Румен Василев) – радикален поглед върху българската политическа среда. Героят на Димо Алексиев е типичен местен феодал, който цинично и брутално диктува ритъма на живот в своя малък град.

Политиката се вписва драматично и в дебюта на Димитър Радев „Рая на Данте“ (Наградата на критиката). След смъртта на майка си героят на Владимир Пенев трябва да извърви своя път към Ада, за да стигне до истината за своя баща и неговата обвързаност със света на сенките, който обитава Държавна сигурност. Помощта идва колкото неочаквано, толкова и закономерно от Рая (лъчезарната и витална Радина Боршош).

Светлини и сенки от миналото и настоящето преминават и през героите на „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ на Иван Черкелов, както и през две от екранизациите в конкурсната програма на фестивала – „18% сиво“ на Виктор Чучков (Наградата на град Варна) и „Доза щастие“ на Яна Титова (с Награда за дебют), създаден без държавна субсидия, но с щедър боксофис въпреки травмиращата тема за наркотичната зависимост.

В програмата на фестивала имаше и няколко зрителски филми, насочени откровено към масовата аудитория – „Диви и щастливи“ на Мартин Макариев, „Завръщане“ на Ники Илиев и най-новия филм на Ивайло Пенчев „Като за последно“, който взе Наградата на публиката.

За съжаление имаше и откровени филмови недоразумения, които трудно се вписват в професионалните стандарти и добрия вкус на „Златна роза“, но те са създадени с държавна субсидия и участието им на фестивала беше гарантирано по правилник.

За втора поредна година късометражната програма не се отличаваше с добро качество и Златна роза в тази секция не бе присъдена. Единствено филмът „Черупки“ на Слава Дойчева получи почетна специална награда, а „Нощна смяна“ на Еди Шварц и Йордан Петков взе Наградата на гилдия „Критика“. Наблюдава се отстъпление на авторите и омаловажаване на късата екранна форма.

* * *

Наградите на 38-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2020

Голямата награда Златна роза получава филмът „Страх“ на Ивайло Христов – за умението да се разказва в ироничен стил за много сериозни проблеми.

Специалната награда на журито – „Сцени от живота на една актриса“, оригинален и иновативен филм, който ни държи до края.

Наградата на град Варна – „18 % сиво“, за красотата на простотата.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци получава „Страх“.

Наградата на критиката – „Рая на Данте“ на Димитър Радев.

Наградата за режисура – Иван Владимиров – за умелото и находчиво съчетаване на различни гледни точки и изграждане на безупречен актьорски ансамбъл във филма „Сцени от живота на една актриса“.

Наградата за сценарий – Иван Владимиров – за умението да се превърне една фрагментарна драматургична структура в хомогенно и вълнуващо филмово преживяване.

Наградата за операторска работа – Румен Василев за „Дани. Легенда. Бог“, в който камерата обслужва по най-добър начин, отворено и свободно историята на филма, превръщайки се в действащо лице.

Награда за най-добра женска роля – Светлана Янчева за откровеното и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси във филма „Страх“.

Награда за най-добра мъжка роля – Иван Бърнев за автентичното и минималистично актьорско превъплъщение, изграждащо мощен образ, във филма „Житие“.

Наградата за дебют получава филмът „Доза щастие“ – за оригиналната и искрена интерпретация на болезнен проблем.

Жури в категорията на пълнометражните филми: режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Ласло Кантор, продуцент, Петя Александрова – кинокритик, Велизар Бинев – актьор, Едвинас Пукща – кинокритик.