Култура / Тони Николов
Беноа Жако: Правя кино, защото обичам книгите
Не спирам да чета, аз съм страстен читател. Любовта към киното, която поставям над всичко, дойде при мен, докато четях книги. Започнах да правя филми във въображението си въз основа на прочетеното, независимо каква е книгата. И станах кинорежисьор, за да осъществя въображаемите си филми, за да придам плът на онова, което бях прочел. Дори не е от такова значение дали посягам към шедьоври, или към масовата литература. [...]
Невъображаемият музей
В музея, традиционно възприеман от мнозина като укритие от дъжда или идеално убежище за влюбените, всъщност се случва нещо, даващо силен подтик на социалното въображение: нашето присъствие там преобразява музейната колекция. По този начин от набор от артефакти тя се превръща в модел на случилото се и случващото се. И нечий портрет престава да бъде само конкретно изображение на живяла някога личност, а се възприема и като произведение на изкуството. [...]
Бернар Блистен: Искаме да попълним колекцията си с творби от България
Светът на изкуството е свят на съучастие. Този свят не би съществувал без връзки, изтъкани между хора, които вярват, че е важно да бъдат опознати творците на нашето време. Тъкмо в линията на това съучастие бихме искали да работим заедно с българите. Центърът „Помпиду“ внимателно следи всичко случващо се на международната сцена. Даваме си сметка, че след годините на мракобесие творците работят, за да еманципират умовете на хората. [...]
Време и драматургия
Времето в театъра не е само „замъчване, забавяне или въртене в кръг“, както отбелязва в дискусионната тема на броя писателят Георги Тенев. То е осевата линия на съществуването ни. Което от своя страна поставя редица въпроси. Защо днешният български театър обръща гръб на живота в България и не съзира там подтик за драматургия? Нима драмата на съвременна България не вълнува никого? И ако е така, какво? [...]