Култура / Диана Попова
За панелите и музите
Участвала съм в няколко дискусии за критиката. Някои от тях съм провокирала във в. „Пулс“ и в. „Култура“ преди години. Всеки път с готовност съм осмисляла тази професия и себе си в нея, нетърпелива да науча мнението и разбирането на колегите за нея. Давам си сметка, че дискусиите за критиката винаги са възниквали в някакъв наболял, така да се каже, момент – и за изкуството, и за обществото, и за самата критика, доколкото тя съществува в конкретния им контекст. [...]
Видими и невидими структури
Три изложби в София, открити през ноември, се занимават със структуриране – и пряко, и непряко. Те използват традиционни и нетрадиционни средства и стратегии, за да достигнат до невидимите или недотам видимите механизми, движещи човека в средата му, най-общо казано. Опитват се да обяснят и да намерят художествен израз на интуиции, които всеки от нас има, струва ми се. Извеждането им в конкретност и с по-голяма яснота първоначално смущава и дори обърква може би. [...]
„Неизговорено, неартикулирано време“
Музеите в другите бивши социалистически страни, свързани с времето на тоталитаризма, доста ясно определят периода като „комунистически“ – с което отварят разговора в обществата си за същността на режима и неговата идеология. За разлика от тях в нашия „музей на социалистическото изкуство“ единствената идея е сякаш да се избяга максимално от идеологията, белязала периода, и той да бъде сведен просто до минало време между годините 1944–1989. [...]
Изкуство, игри, памет
Необятна тема всъщност, с безброй измерения, функции и роли и в историята, и в настоящето. Тя е артистична забава с непредвидим резултат в хепънингите, да кажем; тя е провокативна акция в публично пространство с цел преобръщане на представи и обществени нагласи; тя е средство за въвличане на зрителите в произведението, за да станат те съавтори на художника в една или друга степен; тя е и представление – в пърформанса например, където действието под формата на игра довежда замисъла до публиката... [...]