Песента на синигерите беше различна. Обичайната им леко приповдигната, но винаги нежна мелодия бе отстъпила място на кресливо многогласно грачене. Погледнах през прозореца. Четири синигерчета се бяха наредили в клоните на големия люляк и гневно ми се караха, че хранилката им е празна. Колко странно, мислех си, докато издирвах белен слънчоглед из августовска София, та те са диви птички, освен това съвсем доскоро са били напълно зависими от родителите си, как са научили, че някой пълни малкия контейнер със семки... [...]
Пет килограма моркови за два лева! Колко радостна е Ивана, би трябвало да струват три пъти повече, но ѝ ги продадоха за два лева и тя щастливо ги взе, въпреки тежестта и слабите си ръце. Какво ще ги прави, не знае. Сега морковите изведнъж станаха проблем, защото в съседния магазин има промоция на топени сиренца. Как да влезе с тежката торба и с превития си гръб? Ивана се оглежда, преценява лицата на хората, на кого да повери морковите? Ето! Момче и момиче вървят за ръка. Тя ги моли да пазят нещата ѝ. [...]
Погледите им – нейният и неговият – си приличат по общото учудване. Тя може би е Мария, той Иван, какво друго? Могат да са всеки друг, но не са, именно на тях се е паднало да споделят това, което уеднаквява погледите им. Мария е в средата на смяната си и се кани да пуши. Главата ѝ тежи, ракията, продадена ѝ с високи препоръки и на изгодна цена, не струва, или пък тя е прекалила? Много пия, казва си Мария всяка вечер, и получава отговор от самата себе си: какво толкова, две-три чашки след смяна... [...]
