Ян Асман

Ян Асман е професор по египтология в Хайделбергския университет до пенсионирането си през 2003 г. Гост-професор в Париж, Йерусалим, Йейл и Хюстън. Сред многобройните му книги, някои от които преведени на български, са: „Културната памет“, „Мойсеевото разграничение“, „Мойсей египтянина“, „Египет. Смисъл и история“, „Монотеизъм и космотеизъм“, „Религия и културна памет“, „Смъртта като тема в теорията на културата“, „Вълшебната флейта“, „Томас Ман и Египет“, „Монотеизмът и езикът на насилието“. Носител е на Наградата на германските историци (1998), наградата Зигмунд Фройд за научна проза (2016), Наградата за мир (с Алайда Асман, 2018).


Томас Ман: пътуване към Изтока

През 1925 г. Томас Ман пътува в буквалния смисъл на Изток, триседмичното средиземноморско пътешествие го отвежда и в Египет, за това той пише във „Фосише Цайтунг“ от 12 април 1925 г.: „Ориентът… Да, наистина аз го възприех. Отнасям със себе си вечни образи, останали неизменни от дните на Изида и на боговете с ястребови глави…“. Завръщайки се в Мюнхен, той започва работа върху своите романи за Иосиф, които режисира като спускане в „кладенеца на миналото“, „слизане в ада“. [...]

От Виена до Йерусалим

От Виена до Йерусалим

Как от култа може да възникне изкуство? Какви естетически импулси и творчески сили движат процеса на „раждане на изкуството от духа на култа“? Тези въпроси e необходимо да бъдат разгледани чрез примера на един конкретен култ, християнското богослужение, и едно конкретно изкуство, музиката, и то посредством Missa Solemnis от Лудвиг ван Бетовен. Без съмнение Missa Solemnis може да се мери с Меса в си минор от Бах и неговите Пасиони, с „Месия“ на Хендел, Моцартовата Меса в до минор и неговия Реквием. Тя незаслужено попада в сянката на Бетовеновата Девета симфония. Missa Solemnis ми се струва не само образец на класиката, но и на голямото изкуство, израснало от култа. Първоначално замислена за литургическа употреба, в хода на своя необикновено дълъг и мъчителен процес на създаване тя взривява тази рамка не само чрез прекомерната си дължина, а по-скоро чрез огромния си интензитет. [...]