Ян Асман е професор по египтология в Хайделбергския университет до пенсионирането си през 2003 г. Гост-професор в Париж, Йерусалим, Йейл и Хюстън. Сред многобройните му книги, някои от които преведени на български, са: „Културната памет“, „Мойсеевото разграничение“, „Мойсей египтянина“, „Египет. Смисъл и история“, „Монотеизъм и космотеизъм“, „Религия и културна памет“, „Смъртта като тема в теорията на културата“, „Вълшебната флейта“, „Томас Ман и Египет“, „Монотеизмът и езикът на насилието“. Носител е на Наградата на германските историци (1998), наградата Зигмунд Фройд за научна проза (2016), Наградата за мир (с Алайда Асман, 2018).
Култура / Ян Асман
От Виена до Йерусалим
Как от култа може да възникне изкуство? Какви естетически импулси и творчески сили движат процеса на „раждане на изкуството от духа на култа“? Тези въпроси e необходимо да бъдат разгледани чрез примера на един конкретен култ, християнското богослужение, и едно конкретно изкуство, музиката, и то посредством Missa Solemnis от Лудвиг ван Бетовен. Без съмнение Missa Solemnis може да се мери с Меса в си минор от Бах и неговите Пасиони, с „Месия“ на Хендел, Моцартовата Меса в до минор и неговия Реквием. Тя незаслужено попада в сянката на Бетовеновата Девета симфония. Missa Solemnis ми се струва не само образец на класиката, но и на голямото изкуство, израснало от култа. Първоначално замислена за литургическа употреба, в хода на своя необикновено дълъг и мъчителен процес на създаване тя взривява тази рамка не само чрез прекомерната си дължина, а по-скоро чрез огромния си интензитет. [...]