Соня Александрова

Соня Александрова е родена в София (1956). Завършва ВИТИЗ – специалност „Кинознание” (1980). От 1990 г. живее в Италия. Публикува материали за културни събития в периодичния печат, както и в онлайн издания. Авторка на книгата „Моята Италия“, превела е от италиански книгите: „София Лорен – вчера, днес и утре“, „Марчело Мастрояни – човек на киното“, „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“.

Стокхолм като кино

Филмовият фестивал в Стокхолм (6–17 ноември) отпразнува своя 30-и юбилей. Сред гостите му са били Франсис Форд Копола, Ванеса Редгрейв, Алехандро Гонсалес Иняриту, Кен Лоуч, Дарън Аронофски, Клер Дени, Ксавиер Долан, Куентин Тарантино, Дейвид Линч и редица други. За разлика от големите си съперници Берлин, Кан и Венеция, където в основния конкурс се състезават само нови филми, той показва вече познати заглавия – гледани и дори награждавани някъде по света. [...]

Наталия Гончарова и авангардът

Първата в Италия ретроспектива на Наталия Гончарова (1881–l962), която по-късно ще може да бъде видяна в Хелзинки, обхваща нейното многолико творчество като художничка, илюстраторка, графичка, авторка на костюми, сценографка, декораторка, стилистка, дори киноактриса и балерина. Експозицията включва 130 произведения от музеи в Италия, Русия, Англия, Финландия. Коя е Наталия Гончарова? За да запълнят празнотите в нейната биография, кураторите разказват живота ѝ в снимки и изображения. [...]

Странната Венеция 2019

76-ата Мостра на киното във Венеция (28 август–7 септември) със своите 21 конкурсни заглавия, борещи се за Златен лъв, избрани измежду 3621 филми, премина под сянката на спорове и съмнения. Всичко започна с обявяването на седемчленното жури, оглавено от почти неизвестната аржентинска режисьорка Лукреция Мартел, чийто филм „Зама“ беше показан извън конкурса на Венеция преди две години, както и на останалите малко познати имена. После дойде откриването на фестивала. [...]

Разпънат между Италия и Франция

Леонардо прекарва последните три години от живота си в долината на Лоара, по-точно в град Амбоаз, където през 1516 г. на 64 години приема поканата на краля на Франция Франсоа I. Носи в своите куфари ръкописи, бележки и три картини – „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“ и „Света Ана с Мадоната и Младенеца“. Назован е „първи художник, инженер и архитект на краля“ от Франсоа I. Историческа истина, която си струва да се припомни на Италия, е, че Леонардо да Винчи отива във Франция, примамен от предложената му висока заплата. [...]