Томас Ман

Томас Ман (1875–1955) е немски писател, отличен с Нобелова награда за литература (1929) за романа си „Буденброкови“ (1901). Pоден e в семейството на едър търговец в северния ханзейски град Любек. След смъртта на бащата семейството му се преселва Мюнхен. През 1895–1898 г. заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман – пребивава в Италия. Там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“, чието публикуване го спасява от тежка криза. Работи над незавършения си роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и над новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924). Убеден противник на нацизма, той емигрира през 1933 г. заедно със семейството си първо в Швейцария, а през 1938 г. в САЩ. Книгите му са забранени и изгаряни в нацистка Германия. Става гост-професор в Принстънския университет, където пише „Лоте във Ваймар“, „Йосиф и неговите братя“, „Доктор Фаустус“ и „Избраникът“. След 1952 г се завръща в Европа, но избира да живее в Швейцария до края на дните си.

Германци, чуйте ме!

Съпротивата на Англия, подкрепата, която Америка ѝ предоставя, водачите ви заклеймяват като „продължение на войната“. Те настояват за „мир“. Те, от които капе кръвта на собствения им народ и на други народи, смеят да произнасят тази дума. Мир – и под това разбират: подчинение, узаконяване на престъпленията им, понасяне на непоносимото. Но това е невъзможно. С един Хитлер няма да има мир, защото той е изначално неспособен на мир и защото тази дума в устата му е само мръсна, патологична лъжа. [...]