Археология БГ

Археология БГ

Не помним точно откога, но зададе ли се февруари, започват спорове между празнуващите виното и любовта. Има обаче една общност от учени у нас, за които дилемата е безсмислена – за тях 14 февруари е Ден на археолога. Гилдията не е голяма, но без експертните знания и открития на нейните членове не бихме имали шанс да опознаваме миналото си; нямаше да можем да изпитаме почуда от праисторическите пещерни изображения или от богатото тракийско изкуство, да се докоснем до наследството на елинистичната и римската епоха по нашите земи, нито до средновековните твърдини на Първото и Второто българско царство, да научим съдържанието на стари надписи или да разберем как са изглеждали сечивата, предметите на бита, монетите, оръжията, накитите на предците ни през вековете; нямаше да ги има впечатляващите изложби и международното признание за българските учени… Какво се случва в българската археология днес? Обикновено виждаме най-добрите резултати от изминалия сезон в традиционните годишни изложби на Националния археологически институт с музей при БАН, на Националния исторически музей и на водещи регионални музеи. [...]

Животът, или онова, което не притежаваме никога

Животът – ако не си правехме експерименти с него непрекъснато, нямаше да говорим тук за него; и все пак, дори да знаем да говорим за него, знаем, че не сме в състояние да го мислим, още по-малко пък да го дефинираме. Отдавна биологията не търси живота в лабораториите, както ни уверяваше покойният наш събрат Франсоа Жакоб. Ала и философията не се справя по-добре, въпреки че се позовава на живота понякога (както правят Аристотел, Хегел, Ницше или Бергсон), без да съумее да изгради точно и оперативно понятие за него. [...]

Русия и културата на поражението

Путин настоява, че руснаците и украинците са „един-единствен народ“. Затова днес Москва предлага на Запада да признае специален, полусуверенен статут за „всички държави“, които „преди са били част от СССР“, да бъде договорено те да не сe присъединяват към НАТО или към друг военен блок, ръководен от Запада, и да не се разполагат западни военни бази и съоръжения на тяхна територия. Очевидно е, че Русия не може да престане да бъде въобразена империя, което създава ред проблеми на самата страна и на целия свят. [...]

В салона на природата. Разговор с Милко Божков

Не зная кой връх на триъгълника докоснах, но мен ме докосна идеята на Борис Христов. Това стана преди три години. При него кое е било първо, не съм го разпитвал – дали словото е било първо. По-вероятно е според мен да е обратното – като е намерил камъните, някои от тях да са му проговорили и той да е написал тези слова. В потвърждение на моята теза е и това, че той направи една книга със същите тези фотографии на камъни и с текстове на големи мислители. След това според мен са дошли неговите думи към камъните. [...]

Що за човек...

Псалми, глава 22, стих 20: „Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето“ бележи финала на семейна драма, започнала с: „Що за човек щях да съм, ако не бях помогнал на майка си, ако не я бях спасил...“. И така рамкира една невероятна история, послужила за основа на най-хубавия филм на Джейн Кемпиън (добре де, може би след „Пианото“). Екранизацията по романа на Томас Савидж „Силата на кучето“ (1967) е отличена за вдъхновената режисура и превъплътена на екрана от чудесен екип, начело с Бенедикт Къмбърбач. [...]

Българският лабиринт на „досието Гари“

Това е епизод от неговия живот, който Ромен Гари е обичал да разказва. Случката е от началото на дипломатическата му кариера, когато е втори секретар във френското посолство в София (1946–1948 г.). След като се присъединява към генерал Дьо Гол в Лондон, сражава се за свободна Франция като летец изтребител и публикува първия си роман, младият Гари – той е на 32 години – се оказва привилегирован наблюдател, за да види как една малка балканска страна само за няколко месеца ще премине в съветския лагер. [...]