Да не живеем в лъжа!

Да не живеем в лъжа!

Тъй безнадеждно сме се разчовечили, че за дневната дажба сме готови да захвърлим всичките си принципи, душата си, усилията на нашите предци и възможностите за нашите потомци – само да не разстроим жалкото си съществуване. Не ни останаха ни твърдост, ни гордост, нито сърдечен плам. Не се страхуваме дори от всеобщата атомна смърт, нито от трета световна война (може пък да успеем да се скрием в някоя цепнатина) – боим се единствено от стъпките на гражданското мъжество! [...]

Солженицин и Сартр

Кой от двамата не е познавал другия? Дали Сартр, който живее в Париж и въпреки възрастта си продължава да води живот на вечен студент, от кафене в кафене, като пътува по целия свят свободен и почитан? Или Солженицин, преследван от службите за сигурност, след години, прекарани по лагери и заточение? Първият е имал досег до цялата информация, която пресата и радиото са предоставяли на западняците. Вторият с мъка е успявал да чуе емисиите на Би Би Си или „Гласът на Америка“. [...]

Милен Русков: Писателят е осъзнат проводник на гласове

Вдъхновението е загадъчна сила, като писмо с неясен подател. Но аз съм достатъчно наблюдателен човек, за да разбера какво ми казва то и какво може да се крие зад него, за да структурирам книгата си така, че вдъхновението да проговори най-добре. Писането на голям роман е в огромна степен планомерно усилие и авторът създава неговия свят. Поради това в романа му едва ли ще има нещо важно, което далеч да го надвишава и той да не може да го обясни. [...]

Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер

Тук никой няма светоглед, защото светогледът е свето-глед, а това означава глобален поглед върху света. Това, което аз правя, към което се стремя, което ме очарова, е опит да си изградя (служейки си с полския език) именно поглед върху света. Защото у нас под поглед върху света се разбира поглед върху Варшава или Шемятиче, или поглед върху енорията. Обаче голяма слабост на полското мислене е именно невъзможността да изгради и притежава светоглед. [...]

Oт любов към репетицията

През 1962 г. Младен Киселов е приет едновременно в Художествената академия и във ВИТИЗ. Избира театъра, но завинаги запазва погледа си на художник. Получава шанса да се учи от двама големи театрални режисьори. Студент е по режисура в класа на Методи Андонов, една година по-късно заминава със спечелен конкурс в ГИТИЗ, Москва, за обучението си при Анатолий Ефрос. [...]

Вътрешното сияние… Или вътрешният мрак

След „Власт и съпротива“ актьорът Самуел Финци и режисьорът Душан Давид Парижек отново работят заедно на сцената и резултатът отново е силен и вълнуващ театър. Сполучливият им тандем едва ли е плод на случайност – между двамата има сходства, които сякаш са ги насочили един към друг. Творческата съдба и на двамата е белязана от двойна принадлежност – Финци е българин, а Парижек е чех, но и двамата постигат най-силната си професионална реализация в немскоезичния свят. [...]