Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

19 10

Ангели и демони

От Джорджо Агамбен 0 коментара A+ A A-

„Ако можем да кажем нещо за днешната ситуация, то е, че през последните две години ние с безпрецедентна яснота видяхме бесовете, действащи в историята, както и бесовстващите, които сляпо ги следват в напразния си опит завинаги да прогонят ангелите.“ Текст на известния италиански мислител от неговия блог Quodlibet

Словата, които толкова често можем да чуем днес, за края на историята, както и за началото на постчовешката и постисторическата ера, всъщност забравят един съвсем простичък факт: че човекът винаги е в процес да стане човек или да престане да бъде такъв, с други думи, да умре за човешкото.

Претенциите за достигнатата „животност“ или за завършената „човешкост“ на човека в края на историята изобщо не отчитат цялата конститутивна незавършеност на човешкото същество.

Подобни съображения са приложими и към разсъжденията ни за смъртта на Бога: както човекът винаги се намира в процес на това да стане човек или да престане да бъде такъв, така и божественото ставане на Бога винаги продължава и никога не свършва веднъж завинаги.

В този смисъл трябва да се разбира и известната фраза на Паскал, че Христос е в агония чак до края на света. В агония – тоест (по етимология) в борба или в конфликт със собствената Си божественост – и по тази причина Той никога не е умирал, а само, така да се каже, е умирал за Себе Си.

Единственият смисъл на човешката история е в тази несекваща агония. Затова и дрънканиците за края на историята, струва ми се, че пренебрегват тъкмо този безспорен и очевиден факт – че историята винаги се намира в процес на завършване.

Оттук и настойчивостта на късния Хьолдерлин по отношение на полубоговете и на почти божествените или повече или по-малко човешки фигури.

Историята се състои от същества, които вече и още не са божествени, но вече и още не са и човешки: тоест имаме, така да се каже, „полуистория“, както имаме полубогове и почти хора. По тази причина единствените ключове за тълкуването на историята се оказват ангелологията и демонологията, които съзират в нея – подобно на отците на Църквата или на апостол Павел, които определят ангелите (или демоните) като сили и господства на този свят – неспирна битка между по-малкото от боговете или повече или по-малкото от хората.

И ако можем да кажем нещо за днешната ситуация, то е, че през последните две години ние с безпрецедентна яснота видяхме бесовете, действащи в историята, както и бесовстващите, които сляпо ги следват в напразния си опит завинаги да прогонят ангелите – тези ангели, каквито са били и самите те, но преди безкрайното си грехопадение в историята.

4 август 2022 г.

Превод от италиански Тони Николов

Споделете

Автор

Джорджо Агамбен

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Ивайло Христов: обичаният
    26.01.2026
  • Гръмовержецът първопроходец. Разговор с Калин Михайлов
    26.01.2026
  • Нобелова реч
    26.01.2026
  • Последните дни на човечеството
    26.01.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO