Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

„Ако можем да кажем нещо за днешната ситуация, то е, че през последните две години ние с безпрецедентна яснота видяхме бесовете, действащи в историята, както и бесовстващите, които сляпо ги следват в напразния си опит завинаги да прогонят ангелите.“ Текст на известния италиански мислител от неговия блог Quodlibet

Словата, които толкова често можем да чуем днес, за края на историята, както и за началото на постчовешката и постисторическата ера, всъщност забравят един съвсем простичък факт: че човекът винаги е в процес да стане човек или да престане да бъде такъв, с други думи, да умре за човешкото.

Претенциите за достигнатата „животност“ или за завършената „човешкост“ на човека в края на историята изобщо не отчитат цялата конститутивна незавършеност на човешкото същество.

Подобни съображения са приложими и към разсъжденията ни за смъртта на Бога: както човекът винаги се намира в процес на това да стане човек или да престане да бъде такъв, така и божественото ставане на Бога винаги продължава и никога не свършва веднъж завинаги.

В този смисъл трябва да се разбира и известната фраза на Паскал, че Христос е в агония чак до края на света. В агония – тоест (по етимология) в борба или в конфликт със собствената Си божественост – и по тази причина Той никога не е умирал, а само, така да се каже, е умирал за Себе Си.

Единственият смисъл на човешката история е в тази несекваща агония. Затова и дрънканиците за края на историята, струва ми се, че пренебрегват тъкмо този безспорен и очевиден факт – че историята винаги се намира в процес на завършване.

Оттук и настойчивостта на късния Хьолдерлин по отношение на полубоговете и на почти божествените или повече или по-малко човешки фигури.

Историята се състои от същества, които вече и още не са божествени, но вече и още не са и човешки: тоест имаме, така да се каже, „полуистория“, както имаме полубогове и почти хора. По тази причина единствените ключове за тълкуването на историята се оказват ангелологията и демонологията, които съзират в нея – подобно на отците на Църквата или на апостол Павел, които определят ангелите (или демоните) като сили и господства на този свят – неспирна битка между по-малкото от боговете или повече или по-малкото от хората.

И ако можем да кажем нещо за днешната ситуация, то е, че през последните две години ние с безпрецедентна яснота видяхме бесовете, действащи в историята, както и бесовстващите, които сляпо ги следват в напразния си опит завинаги да прогонят ангелите – тези ангели, каквито са били и самите те, но преди безкрайното си грехопадение в историята.

4 август 2022 г.

Превод от италиански Тони Николов