Страхът е лош съветник. Ала той прави видими много неща, които човек най-често се противи да приеме. Вълната от паника, която обзе цяла Италия, показа ясно, че нашето общество вече не вярва в нищо друго освен в оголения живот. Очевидно е, че пред опасността да се заразят с коронавирус италианците на практика са готови да жертват всичко – нормалните условия на живот, социалните връзки, работата, дори приятелствата, религиозните и политическите убеждения. Оголеният живот – и страхът да не го изгубиш – не е нещо, което свързва хората, то ги разделя и ги прави слепи. Започваме да гледаме на другите – както при голямата чумна епидемия в Милано, описана от Алесандро Мандзони в превърналата се в класика книга „Годениците“ – само като на вирусоносители, които трябва да избягваме и от които трябва да спазваме поне метър безопасна дистанция. Нашите мъртви нямат право на погребение и не е ясно какво се случва с тленните останки на хората, които са ни скъпи и обичаме. Ближният е заличен и е странно, че църквите мълчат по този въпрос. [...]
