Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022 / Сцена

Вярвам в повествователния театър

В Академията ме учиха, че аз съм отгоре като режисьор. Глупости! За мен театърът е най-първо среща на хора, които искат нещо да изразят. И след това започваме заедно да търсим какво искат да изразят и как искат да го изразят. Аз съм във функцията на режисьор, не съм режисьор. Аз съм това, което съм – един човек, който се намира сред хора. Това ми се струва изключително важно. Да го обясня по друг начин. Аз съм словенец, защото вие сте българи... Аз сам по себе си не съществувам, аз съм сбор от отношения. [...]

Актриса с характер. Разговор с Мария Каварджикова

Бях млада, току-що завършила и Георги Русев ме взе в Пернишкия театър. Тогава директорите на театрите гледаха дипломните ни спектакли, за да си попълнят трупата с млади артисти. Светла му памет, той е човекът, който ми даде шанс. До 2009 г. с Коко Азарян не бях се срещала. Мъдър, топъл, интересен, подготвен не само по отношение на материала, но и към всеки, с когото работи. Арменец… Те са добри хора, а някои като Коко – гениални. За мен беше шанс, че бях част от последната му постановка „Вишнева градина“. [...]