Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022 / Идеи

Русия се нуждае от команда „Свободно!“

20.10
2022

През 1991 г. дойде свободата. Но нямаше свободни хора. Или бяха твърде малко, за да я задържат. Ала тогава никой не се досещаше, че без свободни хора няма и свобода. Моите приятели бяха много въодушевени. Те всички излязоха на площада. А аз не отидох, казах им: „Ще изляза с вас, когато направят лустрация и забранят Комунистическата партия“. Но това не се случи. Случи се най-лошото, което можеше да се случи – по волята на народа, привикнал на „твърда ръка“, властта премина от партията към КГБ... [...]

От Людмила Улицка 0 коментара Прочети повече...

Демокрациите, световният ред и империите

19.10
2022

Битката, която се води днес, противопоставя западната концепция за световен ред, основаващ се върху правилата, на наследството на имперския начин на мислене, който господства в Русия, Китай и в други части на света. Но трябва да се правят разлики. Например нито китайците, нито турците не са съгласни с инвазията на Русия в Украйна. Има различни начини на действие, за да подхраниш имперските си амбиции, а Русия осъществява тази своя амбиция по възможно най-екстремния начин. [...]

От Робърт Каплан 0 коментара Прочети повече...

Завръщащи се образи

19.10
2022

Изложението за съвременно изкуство Документа в германския град Касел започна с амбицията да покаже некомерсиални артистични модели, принципи на колективизма и липсата на йерархии. Създаден през 1955 г., форумът се провежда през пет години и дава сцена на актуалните процеси в световното изкуство. Тази година участваха над 15 000 артисти – художници от Тринидад и Хаити, Мали, Нигер, Индия, Индонезия, Виетнам и др. Бюджетът възлизаше на 42,2 млн. евро. За куратор беше поканен творческият колектив „Руангрупа“ от Индонезия. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Ангели и демони

19.10
2022

Словата, които толкова често можем да чуем днес, за края на историята, както и за началото на постчовешката и постисторическата ера, всъщност забравят един съвсем простичък факт: че човекът винаги е в процес да стане човек или да престане да бъде такъв, с други думи, да умре за човешкото. Претенциите за достигнатата „животност“ или за завършената „човешкост“ на човека в края на историята изобщо не отчитат цялата конститутивна незавършеност на човешкото същество. [...]

От Джорджо Агамбен 0 коментара Прочети повече...