Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

Някъде Юлия Огнянова споменава, че човечеството е измислило думата състрадание, която изразява съпреживяване на чуждото страдание, но не е измислило дума за споделена радост. Уви! А тя би била точен и лаконичен израз на човек, докоснал се до Юлия Огнянова – светла личност, повлияла на българския театър с делото си, подкрепено от единомишленици и продължено от ученици.

Театрално образование Юлия получава в ГИТИС, в класа на знаменития проф. Павел Марков, свободно място за дискусии и анализи в несвободно време. В Театралната академия тя се сприятелява с Наталия Кримова, Анатолий Ефрос, Алла Михайлова… Те не само поддържат връзки с Юлия през годините, но я подкрепят в принудителното ѝ странстване, когато тя фактически е отлъчена от българския театър. По тяхна препоръка Юлия работи в Младежкия театър в Рига (ТЮЗ), поставя Страшимировото „Хоро“ така, че театърът преди срещата с нея е различен от театъра след премиерата. По време на този гастрол тя се сближава с режисьора Адолф Шапиро, още един верен приятел за цял живот. Приятелите на Юлия са ѝ завинаги и тя ги открива в различни точки на света – в Италия, Кипър, Франция, Полша, САЩ, Канада… Навсякъде, където поставя, гастролира или преподава.

За знаменитите сезони в Бургас, който в края на 50-те се превръща в „обособен и привлекателен център“, по думите на Иван Теофилов, е писано и казано много, но всяко надзъртане в архива на Юлия, предоставян щедро от племенницата ѝ Мария Гинева, разкрива нови страни от това време, когато, пак по израза на Теофилов, „морето ни беше до колене…“. Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов, неповторимата бургаска четворка, задава нова мяра на съвременния български театър. Ражда се „Майка кураж и нейните деца“ – първият Брехтов спектакъл на Юлия, първа постановка нa пиесата в България. Премиерата на 16 януари 1959 г. преминава при изключителен успех – и участници, и зрители разбират, че това е истински, жив театър. Отзвукът от новаторските постижения влиза в разрез с държавната културна политика – под натиск и режисьорският екип, и трупата се разпадат.

В това време на смели лабораторни търсения Юлия Огнянова развива своя режисьорски език, който днес би могъл да се определи като авторски. Тя изгражда метод на импровизация – труден метод, но Юлия никога не е търсила лесни пътеки. Така често стига до изненадващи открития, стъпили върху интуитивните виждания.

Споделената радост, споделената отговорност, характерна за времето на бургаската четворка, помагат на Юлия Огнянова в бъдещата ѝ работа във ВИТИЗ. Като учител тя провокира студентите си свободно да изразяват себе си, да откриват своя театър чрез собствения си хумор и виждане на света. Учениците ѝ са различни, често неудобни, като камъчето в обувката. Те рискуват, падат и стават, но винаги са отдадени докрай на сцената и сцената ги обича, както ги обичат и артисти, и зрители, било български, или по света.

Не са само учениците, имали шанса за непосредствен досег с Юлия, прекарали часове с нея в Театралната академия и в дома ѝ, има и други, които правят втори пръстен от облъчени от нея творци, за които изкуство и живот са неотделими. И едните, и другите са с вроден усет за театър, хора с кураж, дума на Юлия. Те понякога чупят с главата си стени. Романтици, скептици, чешити, те изразяват природата на театъра и зрителите ликуват. От тях можеш да чуеш остра дума, но не и театрална неистина. Те лидерстват в българския театър.

Юлия Огнянова е поставяла в почти всички софийски театри, както и в различни градове на България – Бургас, Велико Търново, Ловеч, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково, Ямбол… Важна е географията на нейните спектакли, но още по-важен е театралният ѝ речник. Думи в този речник са: свобода, истина, интуиция, доминанта, многовариантност, трансформация, спонтанност, клоунада, импровизация, изобретателност…

Последният ѝ спектакъл, „Тапетите на времето“, е по стихове на Константин Павлов в Сатиричния театър. Той определя посоката на театъра на Юлия след Юлия – да се прекрачва на котурни обикновеното и рутинното в търсене на непознатото.

***

„Цялата ми безкрайна любов и признателност към Юлия се съдържа във фразата: „Аз съм ученик на Юлия Огнянова и продължавам да бъда“.

Александър Морфов

***

„Не бих могла да побера в думи това, което е Юлия за нас. Думите са като тесни обувки, а тя ни научи да тичаме боси през локвите, между гръмотевиците, по острите камъни, да бъдем щастливи, както в нашето детство. И от бързото тичане да чуваме туптенето на сърцето си. И беше винаги с нас… нашият ангел хранител. Нашата скъпоценна Юлия…

Мая Новоселска