Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

„Свидетели на небеса“, Емилия Дворянова, издателство „Обсидиан“, 2022 г.

Пред Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“ (19.ХІ.2022) по БНТ 2 Емилия Дворянова казва за новия си роман „Свидетели на небеса“, че е роман за вярата. „Лее се, както се лее животът“, продължава признанията си тя, за да ни причасти към цялата своя отдаденост, с която е подходила към историята в него. А историята е необикновена, почти чудодейна: за Галина Везенкова, монахиня Касиния, чийто живот обаче не е показан в светата обител, а преди встъпването в нея. Русенският вестник „Утро“ определя романа като „епос за спасителната вяра в годините от първата половина на ХХ век“. Един път към вярата, към най-сърдечните ѝ кътчета…

Емилия Дворянова изтъква още, че това бил различен роман. Наистина е различен: познаваме почерците ѝ от „Къщата“ и „Passion или Смъртта на Алиса“, от „Госпожа Г.“ и „Концерт за изречение“, от „Земните градини на Богородица“ и „При входа на морето“, от „Мир вам“: всички те са рожба на фантазията ѝ, на неподражаемата ѝ способност да измисля, да разгръща, да строи с въображение; тук нещата стоят иначе, събитията и героите имат реални прототипи, случващото се с тях би могло да служи и като материал за документален филм. Пресмятаме колко дълго е проучвала, как е преравяла архивите, за да докосне своите протагонисти в най-дълбоките недра на душите им. Писала романа четири години, но аз съм сигурен, че го е започнала много по-отрано, още когато през 1976 г. отива със своя приятелка при монахинята Касиния в Бистришкия манастир „Свети Йоаким и Ана“. Още тогава е силно впечатлена от добродетелта и смиреността ѝ: в килията ѝ имало от тавана до пода грамофонни плочи и „ние си говорихме за Бетовен и за музика чак докато си тръгнахме“. Монахинята си отива от този свят на 8 октомври 1981 г. Преди това върху нея се стоварват издевателствата на комунистическата власт: бива изселена от манастира и настанена в селска къща, където загива при пожар. Смърт при неизяснени обстоятелства, но Емилия Дворянова е убедена – убита е.

До смъртта ѝ обаче има време и време, цели 586 страници. „Свидетели на небеса“ започва с детството на малката Галина, с вярата ѝ: „Господ им даваше всеки ден мляко и блини“. Емилия Дворянова подробно ни въвежда в бита на семейството, в предаността им към Христовото учение, във вярата им в Бога и Светата църква. Майката на Галина, Мария Фаворская-Везенкова, е свещеническо чедо, племенница на московския владика Филарет. Бъдещата монахиня отрано е закърмена с принципите и нормите на православието, които следва винаги, дори когато учи в Протестантския колеж в Самоков: „Днес беше Великден по американски. Сутринта пяхме в църквата, имаше сказка, но не ми беше празнично, не знам защо. Тук не се пости, през цялото време ядохме всичко. Само на Разпети петък не ядохме, призоваха ни да страдаме, но аз нищо не усетих и не страдах. А днес дори не успях да се зарадвам“. В известен смисъл „Свидетели на небеса“, проследявайки живота на Галина, е един по-особен Bildungsroman, роман за възпитанието. По-точно – роман за израстването, което израстване е придружено и съпътствано от всякакви перипетии, те обаче не са нито страшни, нито опасни, тъй като отстъпват, винаги отстъпват пред вярата…

Може би затова на места повествованието звучи така задъхано, учестено – сякаш иска наведнъж да изкаже всичко, което му иде от сърцето. Друг път е умиротворено, спокойно, плавно, а понякога напомня странния сленг на Андрей Платонов, най-вече в началото. В този свой роман Емилия Дворянова сякаш е събрала всичките си предишни романи, всичките им темпа, за да изкаже както за своята героиня, така и за себе си най-съкровеното – обръщането към Бога. Молитвата. „Свидетели на небеса“ всъщност е една гигантска молитва, която тя като писател отправя не само за хората, които описва, но и за всички нас, нейните съвременници. Една молитва, която отдавна трябваше да произнесем, но – било от гордост, било от нищожност – не произнасяме.

Е, Емилия Дворянова я произнесе вместо нас. А ние? Ние се присъединяваме…