Вечната рисунка
„Рисунката – майстори и поколения“. Изложба в галерия „Интро“ и в музея „Борис Христов“, 2–30 май 2023 г.
Рисунката – необятна, изплъзваща се от строги определения област на изкуството, може би най-универсалният пластически изказ, дълбоко и трайно кодиран в човешкия геном, стар като света! Да си припомним само изображенията на животни по стените на пещерите или изящните гравировки върху кост от епохата на Палеолита, които и днес са неразрешима загадка и минират в зародиш всички възможни тези за „прогрес“ в изкуството.
От ерата на Италианския ренесанс насетне рисунката придобива самостоятелна значимост. Джорджо Вазари, авторът на знаменитите жизнеописания на художници, събира и колекционира рисунки, ценейки по достойнство тяхната автономна художествена и артистична стойност. Първият в историята на изкуствознанието обобщаващ термин за живопис, скулптура и архитектура, въведен и социализиран в неговите очерци, е именно Arti del Disegno („Изкуства на рисунката“).
Рисунката неизменно съпътства пластическите изкуства в многовековния ход на тяхното историческо развитие, независимо от различията в културните периоди, стиловете, социалните условия, политическите или идеологическите системи и т.н. През 70-те – 80-те г. на миналия век у нас се организираха общи изложби на рисунката, които, смея да твърдя, се нареждаха сред най-значимите постижения на онова време.
Настоящата експозицията е пределно концентрирана. В рамките на сравнително ограничени пространствени параметри съжителстват рисунки на майстори от различни поколения и периоди, от началото на миналото столетие до днешния ден. Включени са творби на едни от най-значимите имена в българското изкуство – като започнем от Владимир Димитров-Майстора, Никола Маринов, Борис Ангелушев, Илия Бешков, Никола Танев, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, преминем към следващите поколения (Христо Явашев-Кристо, Любен Зидаров, Димитър Казаков, Иван Вукадинов, Иван Кирков, Румен Скорчев, Стоимен Стоилов) и стигнем до днес (Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Андрей Даниел, Милко Божков, Ясен Гюзелев, Кирил Чолаков).
Впечатляващо е разнообразието от тематични мотиви – глави във фас и в профил, шаржове, човешки фигури в различни сюжетни и несюжетни ситуации, голи тела, пейзажи, интерпретации на разнообразни предметни форми и на природни субстанции, многофигурни композиции, рисунки-илюстрации или по-свободни опуси, инспирирани от литературни произведения. Линията, щрихът, петното, светлосянката, понякога цветът, „вплетени“ в мрежи от безкрайни комбинации и взаимодействия, изграждат простата и едновременно сложната изобразителна тъкан на рисунката, отношенията на елементите в многостепенните пространствени планове.
Рисунките, както е известно, се реализират в най-различни материали – молив, въглен, креда, туш/перо, флумастер, химикалка, но не само. Диапазонът на възможните варианти е твърде широк – от беглата скица или ескиза (Васил Стоилов) до завършената творба, която прелива в своеобразна рисунка-картина, изградена с акварел или пастел (Иван Милев, Иван Ненов, Давид Перец). Често изящната и темпераментно нанесената линия балансира на границата на натуроподобието и на собствената си специфична експресия.
Виждаме подготвителни рисунки, етюдни листове, моделирани светлосянъчно, свободни и импровизирани „бележки“, пластически форми, сякаш „разсъждаващи на глас“ и съдържащи най-интимните преживелици, усещания и емоции на автора.
Общоизвестно е, че рисунката е най-съкровената форма на изказ, персоналният идиом на художника, разкриваща специфичните особености на индивидуалния му маниер. Тя е своеобразен аналог на почерка. По най-естествен и непринуден начин встъпва в директен, непреднамерен диалог със зрителя.
Като правило рисунката предполага предметно-фигуративен, изобразителен тип иконичност. Трудно е да си представим абстрактна рисунка, макар че понякога срещаме и такива примери. Със своята достъпност, със завладяващата си непосредственост и жизненост тя си остава константна величина в изкуството, която винаги ще буди любознателния поглед и интереса както на ценителите и на колекционерите, така и на широката публика.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук