Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

„Интерпретацията не бива да бъде лишена нито от личното светоусещане на музициращия, нито от коректна и достоверна за стила художествена концепция.“ За изпълнителската интерпретация на Баховите клавирни творби

Бихме могли да разграничим две крайности в Баховото клавирно изпълнение. Първата се характеризира с пределна автентичност по отношение на стиловите отличителни белези, а втората с противоположното – с концепция, лишена от конкретна стилова обособеност. Втората е значително по-често срещана при изпълнението на барокови произведения като цяло и обичайно се дължи на неосведоменост по отношение на отличителните стилови белези на периода.

Общоприетите представи при музиканти инструменталисти относно семантичното съдържание в бароковите и конкретно Баховите творби обикновено са повлияни от множество фактори. Безкрайният репертоар от романтични и класически произведения, необходими за развитието на един пианист, предразполага към анахроничен подход при изграждането на барокова интерпретация.

Липсата на осведоменост, породена от погрешната информация в някои литературни източници, и духовната несигурност и неопределеност в съвремието също водят до известно равнодушие по отношение на сакралната музика. А при Бах и напълно инструменталните композиции съдържат аскетичен дух и светоусещане. Още една причина за формирането на сходна нагласа са и редакторските указания[1] в нотния текст. Поради ограничения брой артикулационни указания, предоставени от композитора в неговите клавирни произведения, съвременният музикант често прибягва до употребата на редакционни препоръки. А самостоятелните търсения на инструменталиста по отношение на артикулация, щрихи и динамика в клавирна Бахова творба обикновено са несъстоятелни поради липсата на информираност и напътствия за обоснованото им приложение. Ето как се изразява Паул Бадура-Скода в своята книга за клавирната интерпретация на Бах[2]: Представяйки единствено нотен текст без съпътстващи „инструкции за употреба“, те[3] правят лоша услуга на музикантите изпълнители.

При Бах артикулацията е твърде зависима от апликатурата[4] и се извежда от сведенията за изпълнителската практика в бароковата епоха. Общоприетата за ранния барок пръстовка, в която употребата на палец обикновено се избягвала[5], не би била приложима в съвременно клавирно изпълнение. Но изхождайки от тази информация, изпълнителят вече е способен да въведе апликатура, спомагаща оформянето на по-достоверна за епохата артикулационна концепция. В своята книга за Бах Алберт Швайцер предоставя няколко приложими принципа относно установяването на целесъобразна артикулация:

– Всяка тема и всеки пасаж да се разчленяват така, сякаш се изпълняват от щрайхов инструмент.[6]

– Тоновете да се свързват помежду си така, като че ли не се получават от последователното натискане на клавишите, а от движението на няколко лъка по струните.[7]

Под голямото легато[8] у него гъмжи от множество малки, които обединяват нотите в подгрупи.[9]

– Фразирането на прелюдите и фугите от „Добре темперирано пиано“ да се изучава преди всичко по фразираните от Бах оркестрови щимове.[10]  

При опита за изграждане на по-достоверна концепция на клавирно произведение е необходимо да се съобразят следните фактори: семантиката на мотивите и фразите и характерът и нюансите на емоционалната наситеност, заложени в музикалното съчинение. При първоначалното установяване на тези елементи пред изпълнителя се явява необозрима вселена от възможни тълкувания на музикалния текст. Впоследствие чрез интуитивен подбор изпълнителят разкрива баланса между своето духовно състояние и действителния семантичен замисъл. По този начин се открояват и личните достойнства на изпълнителя. След установяването на този баланс следва той да бъде преведен на достъпен музикален език за слушателите. Първоначалните насоки за осъществяване на конкретните значими компоненти се основават на личните търсения на музиканта за първичната художествена идея, върху която се изгражда произведението. Сведенията за живота на композитора и епохата са ценни указания, напътстващи и стимулиращи музикалното дарование на изпълнителя. Посредством тях и историческите факти се формират образите, които ще бъдат пресъздадени чрез изпълнението. За постигане на автентична интерпретация е необходимо музикантът да се стреми към осъзнаване на емоционалните пориви на композитора. Така посредством придобитите емпирични умения и исторически познания в представата на инструменталиста би следвало да се формира образ на църковен кантор, чието вдъхновение изцяло изхожда от желанието да отдаде живота и творчеството си на Бог.[11]

Органът и клавикордът се явяват основните инструменти в практиката на композитора. Бах всъщност е творил в период на интелектуална и технологична революция в областта на клавирните устройства. Самият той способства за усъвършенстването на нов инструмент, обединяващ механиката на клавикорда и клавесина чрез заменяне на металните щифтове и перцата с чукчета. Тази механика впоследствие ще се превърне в основна за устройството на съвременните рояли и пиана. По сведения на Йохан Фридрих Агрикола заключението, до което стига Бах след изпробване на новосъздадения инструмент, е недостиг на звук във високите регистри и прекомерно усилие, необходимо при свирене.[12] Всъщност след този първи досег с новата механика композиторът не изменя на установената си практика в употребата на клавикорд и до края на живота си не ползва новото изобретение. Възможно е основанията за избора на Бах да се изразяват в разликата между клавикорда и клавесина, а именно в динамичната нюансировка. Различието между инструментите се състои във възможността за степенуване на силата на звука. При клавикорда то е плавно, но с твърде ограничен диапазон. Тоест инструментът е чувствително по-тих, но силата на звука му зависи изцяло от натиска. А при клавесина преходът от тиха към силна динамика се осъществява посредством „наслагване“[13] на регистри и се характеризира като внезапен и остър. Клавесинът има сходно устройство с това на органа. При него, както и при органа, динамичната нюансировка се постига чрез едновременното звучене на два или повече регистри. Резултат от това е динамически по-богат звук, неизменяем при промени в натиска. Оттук изхожда и погрешното разбиране, че в бароковата епоха контрастните нюанси са били единственият начин за осъществяване на динамично разнообразие в клавирни произведения. Композиторът е притежавал не само представата за плавно динамично изграждане, но и тембровия слухов арсенал както на органовия, така и на оркестровия звук.

Другият тип изпълнение на Баховите творби изцяло се позовава на собствения интелектуален, житейски и емоционален опит на изпълнителя. В него не са заложени нито достатъчно познания относно епохата и нейните специфики, нито представа за начина на звукоизвличане при старите инструменти. Накратко той се свежда единствено до усещанията, породени от самата музика. Обикновено такъв вид интерпретация е изпълнена с нехарактерни за епохата динамични нюанси, щрихи и артикулация. Често срещана е и употребата на пределно бързи темпа поради липсата на музикално-емоционална идея, която да изпълни по-умерените. Музикантът, който търси в музиката на Бах виртуозни технически сръчности чрез по-бързи темпа, по-скоро изкривява намеренията на композитора, изразени в произведението. Всъщност Баховите творби са напълно непривична за съвременната личност вселена, изпълнена с проникновени емоционални пориви и семантични идеи. Съвременната интерпретация би следвало не само да се съобразява с тази същност на Баховото музикално мислене, но и да провокира слушателя към по-задълбочено съпреживяване на духовното съдържание на произведението.

Описаните дотук подходи към концептуалното изграждане на Баховите произведения се явяват противоположни полюси в концертната практика. Необходими за качественото изпълнение са не само логическата и историческа осведоменост, но и личното вдъхновение на музиканта. Лишената от асоциативни емоционални идеи и образи интерпретация може да се сравни с птица без криле. В този смисъл музиката се лишава от най-значимото и определящо я в нейното съществуване – крилете – емоционалното вдъхновение, полета на душата.

Действителните преимущества на настоящия инструментариум не лишават музиканта от красотата на Баховото творчество, макар да го постигат по един съвременен начин. Липсата на клавикорд не би била в ущърб на изпълнението, ако интерпретацията е основана на достоверни за епохата и стила особености и емоционални идеи. Тя не бива да бъде лишена нито от личното светоусещане на музициращия, нито от коректна и достоверна за стила художествена концепция. Иначе казано – в доброто изпълнение не би липсвало нито едното, нито другото.