Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

Постановката на румънския режисьор Габор Томпа „Както ви харесва“ във Варненския театър е събитие в културния живот не само на морската столица

Въпреки че през последните години фигури от неговия ранг все по-често работят на сцените в страната, всяко подобно гостуване предизвиква очакване за пробив в полето на естетическа и интелектуална оскъдица, наречено съвременен български театър. Биографията на Томпа респектира – творец с неизчерпаема енергия с над сто постановки на три континента, преподавател по режисура в университети в Румъния и САЩ, дългогодишен директор на Унгарския театър в Клуж и президент на Съюза на театрите в Европа, автор на стихосбирки и театрални есета.

Изборът на режисьора за постановка на българска сцена е една от най-безметежните Шекспирови комедии. Наистина в „Както ви харесва“, както в много от трагедиите и историческите хроники на стратфордския бард, диктатор узурпира властта и изпраща политическите си противници в изгнание. Бегълците от режима на княз Фредерик обаче откриват пристан в Арденската гора – неподвластна на тиранията и населена с простодушни пастири. Живеещи по извечните природни закони, те приемат прогонения от трона брат на Фредерик с неговата свита, а след това и дъщеря му Розалинда, братовчедката ѝ Целия и благородника Орландо, в когото тя се влюбва.

За разлика от атинския лес от „Сън в лятна нощ“, населен с отмъстителни богове в плен на подсъзнателни страсти, Арденската гора е утопичната Аркадия с вълшебна сила да преобрази морално не само Оливер, подлия и завистлив брат на Орландо, на свой ред прокуден от Фредерик, на когото е служил, но и самия узурпатор, който под въздействието на мистериозен монах връща трона на брат си и заграбеното от политическите си противници.

Вместо жизнерадостна комедия, в която след перипетии, преобличания и объркани самоличности четири двойки да бъдат бракосъчетани, постановката на Томпа е обвеяна от носталгия и песимизъм. Облечен в костюмите на съвременни политици, режимът на Фредерик (Валентин Митев), който елиминира несъгласните и храни жадната за зрелища тълпа с гладиаторски битки като тази между Шарл (Гергана Арнаудова) и Орландо (Недялко Стефанов), отпраща към дълъг списък от актуални диктатори.

Арденската гора не се оказва бленуваната от децата цветя през 60-те години на ХХ век република на свободата, изкуството и любовта. Младежкият порив за обич, изглежда, не е свързан нито с конкретен обект, нито с неговия пол. Розалинда (Габриела Боева) признава на Целия (Христина Джурова), че мечтае да се влюби, и я целува страстно. Целия се отдръпва смутена, точно както е объркан и Орландо, откривайки, че младежът Ганимед е предрешената му любима Розалинда, въвлякла го в игра на прелъстяване, поставяща под съмнение искреността ѝ. Шегите на доведения от нея придворен шут Точилски (Стоян Радев) са изпълнени със сарказъм и скепсис към пасторалната идилия, а романсът му с козарката Одри (Сияна Начева) е пародия на възвишените чувства на високопоставените му спътници.

Ретробутафорната визия на сценографката Мария Миу превръща горския пейзаж в театрален декор. Младежите от свитата на Княза изгнаник подрънкват на китари и пеят любовни песни край руините на постройка, чиито червени плюшени завеси подсказват разрушен елизабетински театър, подобно на изоставената сцена край езерото в четвърто действие на Чеховата „Чайка“.

Меланхоликът Жак (Константин Соколов) е облечен в траурните дрехи на Хамлет. Неговият прочут монолог „Целият свят е сцена“ е преместен от режисьора във финала на спектакъла и прозвучава гръмовно с предупреждението, че бъдещето на младостта е немощната старост. Никой не вярва, че деспотът сам ще се откаже от властта си и ще възстанови справедливостта. Актьорите изоставят театралната игра и застиват под лунната светлина, в която звучат стиховете на Валери Петров „Какво му трябва на човека“, превърнати в песен от композитора Тибор Цари.

Каквито и несъвършенства да има в спектакъла, завладяващият му поетичен финал ги изтрива в съзнанието на зрителя. Въпреки изгубените илюзии на младостта остава надеждата в любовта, осъзнала смисъла си на житейски път и съдба.