Трудно е да си дете
„Малкият принц“ в Младежкия театър
Малко преди да напусне Ню Йорк, за да се присъедини към разузнавателна ескадрила във войната срещу нацистка Германия, Антоан дьо Сент-Екзюпери се появява пред вратата на близка приятелка и ѝ дава ръкописа на „Малкият принц“. Този ръкопис днес е в Библиотека „Морган“, която от десетилетия популяризира хуманистичните ценности на малката, но толкова голяма книга, населена от мъдри и своенравни същества – книга пътешественик през световните езици, екрани и сцени.
Към драматичните адаптации на „Малкият принц“ в началото на сезона се прибави и сценичната версия на тандема Веселка Кунчева (режисьор) и Мариета Голомехова (сценограф). На игрови принцип, интересен за деца и възрастни, спектакълът говори за нашия свят на катастрофи и смърт, но и на обич и поезия, за цената, която плащаш, за да пораснеш.
Две спирали, ориентирани към общ център, са основното място на действието в спектакъла – там Малкият принц се среща и с катастрофиралия пилот, и със самотниците със свои представи за света, и с лисицата, за да разбере накрая, че е щастливец със своята единствена, неповторима роза на мъничката си планета. Но уви, за да се върне при нея, той трябва да се откаже от идеята да продължи по спиралата на живота.
Идеята за спиралата е въплътена и в спускащите се отвисоко планети, напомнящи кинетичните скулптури на Александър Калдер. Спираловидни са движенията на змията. Със спираловидна форма са и музикалните инструменти, на които свири импровизираният оркестър на актьорите. Всеки един от тях играе герой, с когото се среща Малкият принц.
Актьорът Теодор Ненов в ролята на Малкия принц сякаш е дошъл от рисунката на Екзюпери. Той въплъщава нежността и любознателността на детето по увлекателен начин, без да минава границата от тъга в трагедия.
Логиката на историята разчита на въображението на децата или на порасналите хора, чели-препрочели „Малкият принц“, или пък на зрителите, които имат дара да виждат „овца в кутията“ и да вярват в чудеса, както вярва самият Сент-Екзюпери.
На въпроса откъде е дошла идеята му за героя, писателят отговаря, че като погледнал към празния лист, видял силуета на малка детска фигура.
След десетилетия тази малка фигурка с развяващ се шал вдъхновява тандема Кунчева/Голомехова да изградят спектакъл с въздействаща форма и с усет за днешното възприятие на историята.
В тревожните ни дни е важно преформулирането на същностните неща, това е жизнено спасяващо. А когато става дума за „Малкият принц“, с неговата двойна перспектива на автор и герой, всеки чувствителен читател или зрител получава възможност да се идентифицира с принца или с разказвача и да стане за кратко не само земен, а и небесен човек.
В представлението „Малкият принц“ в Младежкия театър актьорите искрено и талантливо, всеки посвоему, се доближават до някаква идеална представа за персонажа си. И душата на зрителя е отмита от прахоляка на популизма и цинизма, а погледът се насочва към звездите.
„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, превод Румен Руменов, режисура Веселка Кунчева, драматизация Веселка Кунчева, Полина Христова, сценография, кукли и костюми Мариета Голомехова, композитор Милен Апостолов, хореография Явор Кунчев. Участват: Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Анна-Валерия Гостанян, Божидар Йорданов, Димитър Иванов-Мич, Игор Коробко, Йордан Тинков, Кристина Янева, Моника Иванова, София Трейман, Теодор Ненов, Ярослава Павлова, Кънчо Кънев.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук