Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

На 13 април знаменитата цигуларка ще изпълни концерта „В памет на един ангел“ от Албан Берг със Софийската филхармония под палката на гост-диригента Мишел Табачник

Някои биха казали: Няма вече такива цигулари! И донякъде ще са прави – изпълнителите днес се стараят да са „по-близо до хората“, новото време и социалните медии го налагат – винаги да са в контакт с почитателите си, да са открити и да споделят живота си, понякога до съвсем интимни детайли. На този фон Анне-Софи Мутер е сякаш на пиедестал – красива като статуетка и с осанка, която респектира така, както и всяка нейна интерпретация. Защото вече сме свикнали тя да е сред онези, които задават стандартите.

Има музиканти, които стигат до върха постепенно, с много усилия. Анне-Софи се изстрелва като комета. Още 7-годишна печели конкурса „Младежта музицира“ в родината си, Германия. Учи при продължители на школата на Карл Флеш в Швейцария, а на 13 участва в концерт на млади дарования в рамките на реноминария фестивал в Люцерн. И точно там е първата съдбовна среща в живота ѝ – с диригента Херберт фон Караян, който безпогрешно оценява таланта ѝ и я кани да солира на Берлинските филхармоници. (Нека си припомним, че до момента, когато в редиците на този оркестър ще се появи жена, ще минат още години!) По онова време всички са взрени във великия маестро – никой не би пропуснал да забележи кои са неговите избраници. Още повече че той очевидно е категоричен и само две години по-късно, през 1978, Deutsche Grammophon издава и първия им съвместен компактдиск с Третия и Петия цигулков концерт от Моцарт.

Пътят към голямата слава е отворен за Анне-Софи Мутер и тя не пропилява шансовете си, а с отдаденост и по немски дисциплинирано вплита таланта си в музиката за цял живот. Казва, че менторът ѝ е умеел да притиска музикантите си до предела, за да извади от тях най-доброто. „Като дете винаги исках да угодя на всички и трябваше да се доказвам чрез върхови постижения. Но по-късно разбрах, че трябва да поддържаш дистанция, иначе постоянно искаш да постигнеш още и още само за да покажеш, че можеш. Животът е твърде кратък за подобни игри“, споделя Мутер в интервю за немското издание Handelsblatt през март 2024 г.

С амбиции, но и с натрупана мъдрост през годините голямата цигуларка изгражда не само кариерата си, но и своя обществен образ – на вдъхновителка, покровителка и благодетелка.

Има нещо, за което поколенията след нея могат само да са ѝ благодарни – става муза за десетки композитори. Малко преди да отбележи половин век от дебюта си на голямата сцена, цигуларката вече отброява 31 световни премиери: Кшищоф Пендерецки, Витолд Лютославски, Анри Дютийо, Томас Адес, Унсук Чин, Андре Превин, Волфганг Рим, Йорг Видман и още, и още – всички те са посветили произведения на Анне-Софи Мутер. „Надявам се, че това е важно не само за мен, но и ще обогати историята на музиката, защото така се разширява съществено цигулковият репертоар“, отбелязва тя.

Отишлата си наскоро руска композиторка София Губайдулина също е сред авторите, писали за германската изпълнителка. През 2007 г. премиерата на нейния Втори концерт за цигулка In Tempus Praesens на фестивала в Люцерн е дирижирана от Андре Превин, а документален филм за подготовката на творбата преди срещата с публиката показва двете грандами на съвременната музика, които работят в удивително разбирателство и уютна атмосфера, с огромен респект една към друга. „Всичко е така добре обмислено, разбрано, че аз нямам какво да добавя“, казва Губайдулина за поднесената ѝ интерпретация.

Една от четирите си награди Grammy Мутер получава през 2004 г. за албум, в който са включени Концерт за цигулка и оркестър от Андре Превин и „Серенада“ от Ленард Бърнстейн. Интересната подробност е, че цигулковият концерт носи заглавието „Анне-Софи“ – определят го като „любовно послание“, защото в годината на премиерата, 2002, композиторът и цигуларката сключват брак. Концертът „Анне-Софи“ е по поръчка на Бостънския симфоничен оркестър и се превръща в една от най-успешните композиции на Превин. И въпреки че бракът му с Мутер не е дълъг, техните творчески контакти продължават до смъртта му през 2019 г.

През последните години Анне-Софи Мутер работи с голямо удоволствие и с холивудския майстор Джон Уилямс – специално за нея той прави аранжименти на някои от най-известните си филмови теми, като ги разработва за цигулка и оркестър, а двамата заедно изнасят много концерти с водещи оркестри по света. Появява се и албумът Across The Stars, издание на Deutsche Grammophon. Следват и още албуми. Но това не е всичко – Мутер вдъхновява Уилямс да премине отвъд филмовата музика и той създава за нея своя Концерт за цигулка и оркестър №2. Премиерата е на фестивала в Тангълууд през 2021 г. – отново с Бостънския симфоничен оркестър.

Настоящата 2025 г. ще бъде белязана от още нови партитури – предстоят премиери на пиеси, посветени на Анне-Софи, от иранката Афтаб Дарвиши и много популярния британец от германски произход Макс Рихтер. Междувременно продължава дългогодишното партньорство на цигуларката с пианиста Ламбърт Оркис – едва ли има по-близко сътрудничество от тяхното, довело до стотици концертни изяви, много албуми и немалко награди, включително и една от четирите Grammy.

За меломаните със сигурност образът на Анне-Софи Мутер е съчетание от виртуозност и чар – тя не само е една от най-харизматичните и технични цигуларки, но и красива като фотомодел, винаги облечена в дизайнерски рокли, които правят сценичното ѝ представяне още по-бляскаво. Но самата Мутер казва за себе си: „Аз съм просто една работеща майка“. Думите ѝ винаги са премерени и изпълнени със смиреност. „Мисля, че е чудесно, ако като музикант се опиташ да бъдеш и полезно човешко същество. Изглежда, това е по-малко егоистичният начин да се развиеш като артист. Музиката е средство за общуване, а не за самоизтъкване.“

И в подкрепа на думите си тя действа. През 1997 г. основава Асоциация на приятелите на фондация „Анне-Софи Мутер“, а от 2008 г. самата фондация подпомага развитието на млади талантливи изпълнители на струнни инструменти. Няколко години по-късно е сформиран и ансамбълът Mutter’s Virtuosi („Виртуозите на Мутер“), с който тя често излиза на сцената и така дава неоценима подкрепа в професионалното развитие на своите стипендианти. А някои от тях вече са известни на широката аудитория, слушали сме ги и в България: Вилде Франг, Сергей Хачатрян и Даниел Мюлер-Шот, така също Арабела Щайнбахер, Пабло Ферандес, Киан Солтани.

„Музиката е дар за всеки, възможност да споделяш емоции, независимо от своя произход, да правиш нещо значимо и да служиш в полза на обществото“ – верую, което се предава от ментор на наследници и това не е без значение. Не много отдавна Анне-Софи Мутер се изказа критично за музикалното образование на децата в Германия. По време на пандемията от ковид тя призова правителството да подпомогне и професионалните музиканти. Реакцията ѝ, както и на „Виртуозите на Мутер“ беше решителна, когато започна войната в Украйна – заедно направиха поредица благотворителни концерти за събиране на помощи, особено за децата, застрашени от военните действия.

Отдадеността и хуманизмът на тази наглед крехка, красива жена е респектираща. След ранната смърт на първия ѝ съпруг Детлеф Вундерлих – баща на двете ѝ деца, който е повален от рак на белия дроб, Мутер е съкрушена, но това дава повод тя да се посвети на борбата с рака. Други важни за нея каузи са подпомагането на организации като Save the Children в страни от Третия свят, SOS Детски селища в Сирия, „Артисти срещу СПИН“, Бетовеновия фонд за глухи деца и др.

След като в средата на 2024 г. Анне-Софи Мутер обяви, че ще си почине от голямата сцена за няколко месеца, за да не се чувства „като хамстер във въртележка“, през настоящата година тя отново има натоварен календар. Той включва и изпълнението на Концерта за цигулка и оркестър „В памет на един ангел“ от Албан Берг със Софийската филхармония в зала „България“ на 13 април под палката на гост-диригента Мишел Табачник. Все още има меломани у нас, които си спомнят свръхталантливото дете, което през 1981 г. излиза на същата сцена с оркестър „Симфониета“ на БНР и диригента Емил Чакъров, за да изпълни Първия цигулков концерт от Макс Брух. Второто ѝ идване две години по-късно е паметно за българската публика и с това, че е с Виенските филхармоници и големия маестро Караян. Оттогава са минали повече от четири десетилетия, но фокусът за Анне-Софи Мутер остава все същият: Целта ми не е да остана в XVIII век, защото живея в XXI век и ползвам модерните комуникации, но си запазвам време за съзерцание и за учене. За да имаме пълноценен живот, не трябва да забравяме да храним душата си. Телевизията, радиото и вестниците ни помагат да осъзнаем жестоките страни на живота, но изкуството ни прави по-човечни.