За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович

Исках да направя един тих, личен филм. Аз имам проблем с българското кино и той е, че историите ги няма. Куцат – евтини са, не са лични и всички говорят като през ламарина. Толкова е фалшиво и неестествено всичко, което се казва. И тук аз реших да разкажа нещо, което беше много прясно и още много живо, което за мен е голяма тема – смъртта, кой как напуска този свят. Кой как успява да се справи с предизвикателството на края, който е неминуем за всички ни, но той е неминуем до момента, в който не разбереш, че е неминуем. [...]

Повече от „просто тенис“. Разговор с Тудор Джурджу

Идеята дойде съвсем естествено. С копродуцента ми установихме, че никога досега не е бил правен документален филм за значим румънски спортист, и мисля, че Настасе беше идеалният персонаж за първия такъв румънски филм, защото не е типичният положителен герой. Като Стоичков за България е – с неговите възходи и падения, с голямата му уста... Но още докато работехме по филма, си дадохме сметка, че се получава не просто портрет на дадена личност, а история, която е „по-голяма от живота“, история за една епоха (70-те години)... [...]

Като пламнал площад

Прашно топло лято някъде там, на Олвера Стрийт, Лос Анджелис. Горестна мексиканска китара лашка емоцията между радостното очакване и тъгата в една неугледна кръчма с безсрамно вкусна храна. Мъж и жена флиртуват и споделят своя обяд, а поетическото възприятие на наблюдателя се впуска в интимната игра между привличането, отдаването и консумирането. Анимацията „Любов по време на туризъм“ на режисьорката Весела Данчева ни сервира визуална адаптация по едноименната поема на Петър Чухов. [...]

Човешкото измерение. Разговор с Бохдан Слама

Да имаш отворено съзнание, означава да си критичен към всички видове идеологии и да можеш да оспорваш даже това, което подкрепяш. Дори когато някой защитава добра кауза, ако това става в ущърб на други хора или на действителността, то резултатът е, че самата кауза умира в такава среда. А хуморът е в основата на нашата традиция – ние сме народът на Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Франц Кафка – откърмени сме с тях и за нас това световъзприятие е изключително важно. [...]