Светлини и сенки
„Тази сянка под червената скала“, Владимир Левчев, художник Виктория Видевска, издателство „Ерго“, 2025 г.
Този роман на Владимир Левчев е „променена и разширена версия“ на романа му от 2012 г. „Човекът и сянката“. Сигурна съм, че читателите добре познават творчеството на писателя, неговите стихосбирки, както и преводите му от английски.
Книгата се състои от пет части, като всяка от тях се занимава с миналото и настоящето на главните герои. С комунистическото време, началото на прехода и несвършването му през последвалите години. Пространството на романа е разделено между САЩ и България. В случая с Америка е колкото постигнато, толкова и не. Постигнато като реалност, но не и като мечта. Или пък останало само мечта, без да бъде тя реализирана.
Както заглавието, така и трите въвеждащи стихотворни откъса, съответно от Владимир Левчев чрез неговия герой Константин Стоилов, Т. С. Елиът и Яворов, акцентират върху образа на сянката, символ, твърде важен за целия роман. Тя е дълбоко скритата друга страна на човека, без която той не може да съществува. Но тя е скритото под реалността на живот, в който на повърхността се случват събития, задвижвани от скрити, тайни механизми.
В своя предговор авторът представя двете основни идеи на книгата – американската и балканската мечта. Тяхното разгръщане обаче се осъществява чрез сюжетния ход и съдбата на героите.
Двамата главни герои на романа – Константин Стоилов и Стилян Карев, са твърде различни, съвсем противоположни като произход, образование и характер. Единият израства в София, дете от „буржоазно семейство“ с баща – музикант, лежал в лагери заради облекло и посещаване на забави, и майка – лекар. Другият пък расте в семейството на провинциален милиционер, комунист сталинист (затова и детето е кръстено на другаря Сталин), продължил с кариера в Държавна сигурност. Срещат се в малкия роден град на Стилян, Поречен, където работят в чужда фирма. Единият като икономист, другият като компютърен специалист. От време на време изпиват по чаша заедно и толкоз.
Оттам нататък повествованието започва да се връща в миналото на двамата герои. И това е важно, защото така постепенно се уплътняват образите им, читателят може да си обясни техните действия и постъпки. Единият е наследил отношение към изкуството от семейството, но практично завършва икономика и работи като ценен специалист. След падането на Стената прави и своите политически избори. Другият – свидетел на доносите и следенето на хора от баща си, няма търпение да се махне първо от дома си – учи компютърни науки в София, а после и от страната. Ясно е къде го води мечтата да стане като Бил Гейтс. Всеки от двамата има любовни връзки и приятелства. Единият се жени и има дете, другият има по-скоро приятелки за секс. С изграждането на тези два образа писателят представя и важни реални социално-политически и икономически процеси у нас и в САЩ. Личният му опит на човек, живял и на двете места, прави тази част от повествованието много наситена с подробно описание на реалии, факти, специфични детайли, социални процеси, от една страна – хроника на събития, но и поколенческа памет за тях.
Още един главен герой присъства в романа, но той е изобразен чрез „разказ в разказа“. За него придобиваме представа от възприятията, мислите, сънищата и обсесията на Стилян. От разменени в мрежата имейли между двама от героите. Тя се казва Тина, а той е вече познатият ни Константин. Тяхната история е разказана така, че да разкрие психологическата сложност в една връзка, която трябва да бъде пазена в тайна, неравномерността в нея, приливите и отливите, сложните решения. Всеки един от тримата герои носи вината в себе си. Понякога не е съзнавана, но е там, „отхранена“ още в ранните години в семейството.
В повествованието на „Тази сянка под червената скала“ откриваме и богатата литературна култура на автора. В книгата присъстват цитати и позовавания на превеждани от него автори като Елиът, както и на собствени стихове. Можем да открием и някои от философските му идеи, разгърнати в предишни книги. Всичко това прави романа по-богат и нюансиран, разказ за опита да намериш себе си и личното щастие, но неизбежно повлиян и въвлечен в движението на голямото историческо време.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук