Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

30 12

Светлини и сенки

От Катя Атанасова 0 коментара A+ A A-

„Тази сянка под червената скала“, Владимир Левчев, художник Виктория Видевска, издателство „Ерго“, 2025 г.

Този роман на Владимир Левчев е „променена и разширена версия“ на романа му от 2012 г. „Човекът и сянката“. Сигурна съм, че читателите добре познават творчеството на писателя, неговите стихосбирки, както и преводите му от английски.

Книгата се състои от пет части, като всяка от тях се занимава с миналото и настоящето на главните герои. С комунистическото време, началото на прехода и несвършването му през последвалите години. Пространството на романа е разделено между САЩ и България. В случая с Америка е колкото постигнато, толкова и не. Постигнато като реалност, но не и като мечта. Или пък останало само мечта, без да бъде тя реализирана.

Както заглавието, така и трите въвеждащи стихотворни откъса, съответно от Владимир Левчев чрез неговия герой Константин Стоилов, Т. С. Елиът и Яворов, акцентират върху образа на сянката, символ, твърде важен за целия роман. Тя е дълбоко скритата друга страна на човека, без която той не може да съществува. Но тя е скритото под реалността на живот, в който на повърхността се случват събития, задвижвани от скрити, тайни механизми.

В своя предговор авторът представя двете основни идеи на книгата – американската и балканската мечта. Тяхното разгръщане обаче се осъществява чрез сюжетния ход и съдбата на героите.

Двамата главни герои на романа – Константин Стоилов и Стилян Карев, са твърде различни, съвсем противоположни като произход, образование и характер. Единият израства в София, дете от „буржоазно семейство“ с баща – музикант, лежал в лагери заради облекло и посещаване на забави, и майка – лекар. Другият пък расте в семейството на провинциален милиционер, комунист сталинист (затова и детето е кръстено на другаря Сталин), продължил с кариера в Държавна сигурност. Срещат се в малкия роден град на Стилян, Поречен, където работят в чужда фирма. Единият като икономист, другият като компютърен специалист. От време на време изпиват по чаша заедно и толкоз.

Оттам нататък повествованието започва да се връща в миналото на двамата герои. И това е важно, защото така постепенно се уплътняват образите им, читателят може да си обясни техните действия и постъпки. Единият е наследил отношение към изкуството от семейството, но практично завършва икономика и работи като ценен специалист. След падането на Стената прави и своите политически избори. Другият – свидетел на доносите и следенето на хора от баща си, няма търпение да се махне първо от дома си – учи компютърни науки в София, а после и от страната. Ясно е къде го води мечтата да стане като Бил Гейтс. Всеки от двамата има любовни връзки и приятелства. Единият се жени и има дете, другият има по-скоро приятелки за секс. С изграждането на тези два образа писателят представя и важни реални социално-политически и икономически процеси у нас и в САЩ. Личният му опит на човек, живял и на двете места, прави тази част от повествованието много наситена с подробно описание на реалии, факти, специфични детайли, социални процеси, от една страна – хроника на събития, но и поколенческа памет за тях.

Още един главен герой присъства в романа, но той е изобразен чрез „разказ в разказа“. За него придобиваме представа от възприятията, мислите, сънищата и обсесията на Стилян. От разменени в мрежата имейли между двама от героите. Тя се казва Тина, а той е вече познатият ни Константин. Тяхната история е разказана така, че да разкрие психологическата сложност в една връзка, която трябва да бъде пазена в тайна, неравномерността в нея, приливите и отливите, сложните решения. Всеки един от тримата герои носи вината в себе си. Понякога не е съзнавана, но е там, „отхранена“ още в ранните години в семейството.

В повествованието на „Тази сянка под червената скала“ откриваме и богатата литературна култура на автора. В книгата присъстват цитати и позовавания на превеждани от него автори като Елиът, както и на собствени стихове. Можем да открием и някои от философските му идеи, разгърнати в предишни книги. Всичко това прави романа по-богат и нюансиран, разказ за опита да намериш себе си и личното щастие, но неизбежно повлиян и въвлечен в движението на голямото историческо време.

Споделете

Автор

Катя Атанасова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
    20.04.2026
  • Гняв, по-силен от страха
    20.04.2026
  • Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев
    20.04.2026
  • Карл Барт и неговата диалектическа теология
    20.04.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO