Мракът в огледалото за обратно виждане

Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което ще избяга от Ню Джърси, за да заживее само на няколко километра от родния си дом. През последните години Спрингстийн често поглежда в огледалото за обратно виждане, за да си спомни началото на своята депресия. Автобиографията му Born to Run излезе през 2016 г., a две години по-късно последва концертният моноспектакъл... [...]

Като брошка на ревера

Миналия месец папа Лъв XIV заяви пред група филмови творци по време на аудиенция във Ватикана, че кината преживяват тревожен упадък, като много от тях затварят, и призова институциите да не се отказват, а да си сътрудничат в утвърждаването на социалната и културна стойност на тази дейност. Подобна загриженост, макар и фокусирана върху определен сегмент от културата, не съм видял в България. През годините не съм забелязал политици и духовни водачи да коментират решенията на властта по отношение на културата. [...]

Сбогуване

Стара истина е, че единственото сигурно нещо на този свят е смъртта (е, и глупостта, разбира се). Макар всички да сме наясно с този факт, настъпването ѝ винаги предизвиква екзистенциален шок, а какво остава, когато косата ѝ повали някого несвоевременно. Филмът „Изложбата“ на режисьорката Ивелина Алексиева ни сблъсква именно с това състояние още с отварящия си кадър, който напомня атмосферата на картината „Островът на мъртвите“ от Арнолд Бьоклин. Такова е и настроението в следващите 17 минути. [...]

Орлин Руевски: Извън комфорта

Първият успешен филм бе „Влакове“ на Павел Веснаков. Преди това обаче снимах документалния „Куба е музика“ на Илиян Джевелеков, заедно с Крум Родригес. Бях асистент на филмите на Андрей Паунов. Заедно с Борис Мисирков снимахме „Проблемът с комарите и други истории“, което беше дълъг процес, трябваше да бъдем на смени. В пет сутринта отиваме на лов с героите на филма, после те се напиват и по-късно пак ги снимаме. Бяха 15–16-часови дни, при това на 16 мм лента – пък който оцелее. После работих и върху монтажа на филма. [...]