Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов

Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов

Ако трябва да откроя основните идеи на Хана Арент, бих започнал с наталитета. За Арент това е фундаменталният факт на човешкото съществуване – способността да започваме нещо ново, което не е предварително детерминирано. Наталитетът е способността да бъдем автори, а не „проекти“ на някого. Тук е и ключовата дистанция между Арент и Хайдегер: докато Хайдегер мисли човека през смъртта, то Арент мисли човека през раждането, през откритостта към другия и към бъдещето. Втората основна идея е плурализмът. Човешката множественост не е просто факт, а условие за политиката и за света като общо пространство. Третата идея е публичността. За Арент свободата се проявява само в публичното пространство – в това да действаме, да говорим, да се самопредставяме. Но публичността е рискова: тя може да се изроди в ексхибиционизъм. Ала без публичност няма възможност за обща реалност. Четвъртата идея е политическото като форма на свобода и разбирането за комуникативна власт. Тя се различава рязко от административната власт, която е безлична и отчуждаваща. Това е властта, която възниква между хората, а не над тях. [...]

Агнешка Холанд – За фактите и фантазията

„Тогава киното беше най-иновативното изкуство. Струваше ми се, че винаги ще е така и че просто ще се кача на влака, който кара киното към прекрасно бъдеще. А 60 години по-късно виждам, че съвсем не е така. Преминаваме през дълбока криза в изкуството въобще. Подчиняваме се на това, което се изисква от нас заради пари, зрители, обстоятелства, но кризата не е предизвикана само от външни фактори. Имам чувството, че кинодейците в Европа са се превърнали в лениви котки, които удобно се греят пред камината...“ [...]

Дефектите на паметта. Разговор със Слава Янакиева

Винаги съм се удивявала на опитите да се говори за паметта обективно. Паметта винаги е рефлективна, тя винаги отразява собственото отношение към припомняното. Има нещо мъчително в цялото това постоянно изплъзване на спомена, в неговата неспирна метаморфоза. Може би затова възниква нуждата от един статичен „музей“, в който спомените да бъдат усмирени. И винаги присъства етосът – политически, културен. Неговият строг поглед пречи да се отпуснем върху хладките води на сантимента. [...]

Фотожурналистика с кауза. Разговор с Михаела Вачева

Не съм много сигурна доколко някой някога може да разбере дали журналистиката, фотографията и документалното кино променят нещо. Аз много сериозно вярвам, че достъпът до информация променя живота ни. За себе си мога да кажа, че със сигурност го променя. Моето начало в журналистиката беше в PBS – национална телевизия, за която не беше важно всичко да се превръща в сензация. Там беше създадена цяла инфраструктура как да изследваме определена тема и да стигнем до сърцевината ѝ. [...]

Всяка дума цитира предходната. Разговор с Иван Пантелеев

Целта ми, работейки над един проект, не е да объркам себе си, хората, с които работя, или нашите зрители. Това е само средството, което използвам, за да достигна до онази форма на контакт, която ме интересува в работна среда. Ситуацията на криза безусловно е катализатор на творческа енергия. Вероятно се дължи на факта, че с криза обичайно описваме срив в системата на знанието и опита. В тази ситуация сме принудени не само да се доверим на интуицията си, но и да мобилизираме неизползван до момента потенциал. [...]

Рисуване във фигуратив. Разговор с Явора Петрова

Най-новата ми изложба в СБХ се нарича „Cum Figuris“. Този термин го чух за пръв път от моите професори, мисля, че от Владислав Паскалев, и си казах: „Това е истината“. Това е не само произведение с фигури, а начин да изразяваш с фигура едно състояние, една мисъл или идея. Тръгнах по този път. След това съм се занимавала с живописни композиции, но ако се говори за мое амплоа, това е „Cum Figuris“. Още графиките ми към поезията на Дебелянов, после на Яворов бяха „Cum Figuris“. [...]