Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

„Господин Колперт“ от Давид Гизелман, превод Искра Николова, режисьор Стефани Христова, сценография и костюми Радостина Тенева, музика Юлиан Стоичков. С участието на Теона Димова, Михаил Недялков, Ивана Керанова, Спартак Тодоров и Мартин Костадинов. Премиера на 6 ноември т.г. на Сцена „Дерида“. С финансовата подкрепа на НФК

Ако се добави мляко в кафето, се образуват млечни мехурчета с хаотични движения, които би могло да са обект на научни изследвания. Разговори за теорията на хаоса и трансформациите на стари сгради в музейни пространства се редуват в пиесата на Гизелман с клоунадни импровизации и жестоки игри в стила на Михаел Ханеке. Персонажите възприемат живота си като колекция от предварително съчинени от медиите сюжети. За тях не е важно защо даден филмов герой „стреля наляво и надясно“, а защо излиза сутрин с пушка в ръка. И да, в пиесата на Гизелман, макар и метафорично, тази пушка ще гръмне на финала, но преди това ще сме изправени лице в лице с четирима скучаещи субекти. Те са като на витрина в стерилния бял дом, без книги и картини, но с много ниши и шкафове, в които неясно какво се крие. Домакините са поканили гостите си за забавление като в пиесата на Франсис Вебер („Вечеря за тъпаци“), но тук емоционалната нечувствителност вече се е превърнала в сериозна диагноза. Само когато стигнат до крайност, тези хора са способни поне да почувстват нещо. Домакините и техните гости създават симулирана реалност, съвсем като във видеоигрите. В тази нова реалност те са и участници, и зрители.

Постановката, създадена от млад, мотивиран и талантлив екип, се занимава със стремежа към надмощие, с лекотата, с която се стига до насилие, с тънката и постоянно отместваща се граница между нормално и агресивно.

За да преодолее скуката, една двойка кани в дома си друга двойка, но още в началото се заявява, че в гардероба има труп. Това шега ли е, или не, не се знае, но темата за трупа в гардероба се повтаря, докато зад вратите му наистина започнат да се материализират трупове. Паралелно расте напрежението, а асоциативното поле на публиката се движи между Хичкок и Олби.

Външно красиви, елегантни, визуално решени графично, героите са подобия на хора, подчинени на условностите на средата на тъй наречената средна класа. Те не различават важно от неважно. И даже поръчката за пици по телефона се разиграва от тях като спектакъл. Границата между комично и макабрено, реално и условно непрекъснато се променя и при появата на доставчика на пици се появява нов играч. Впрочем през цялото време има още един постоянен персонаж и това е музиката, която генерира усещане за интензивност, извънредност и тревожност – истински съспенс.

Пиесата на Давид Гизелман „Господин Колперт“, поставяна в Европа, САЩ и Австралия, е добре позната и у нас. Разпознат е и проблемът за апатията и скуката, свързани с неспособността на човека да чувства. Но труп в гардероба! Това е нещо извънредно и затова въпросът за трупа се задава толкова често в спектакъла. За чий труп става дума?! За хипотетичен или за истински? Може би въпросът е насочен към тези, които приживе вече са мъртви.

Плакатът към спектакъла на Любомир Владов се възприема като своего рода колаж – в прозрачна торба за боклук са събрани случайни предмети. Черепът е до катинара и бутилката с вино, а часовникът до окървавения нож, гумените ръкавици и въжето… Във фокуса са, разбира се, обувките с високи токчета, характерни за филмите на ноара. С такива обувки ходят и двете жени в представлението – едновременно елегантни и нелепи, подобни на реклами от някое списание – измислили са си живот, който те нямат силата и въображението да изживеят.

Представлението „Господин Колперт“ се играе на Сцена „Дерида“ – идеално пространство и за екипа, и за публиката, която продължава да общува и след спектакъла с чаша в ръка. И да, докато барманката налива коктейлите, мехурчетата в питиетата се движат хаотично, преди да се успокоят в чашата.