Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

„Архитекти на хаоса“ (2025), автор Мая Димитрова, оператор Станислав Ангелов, режисьор Ара Хугасян

Киното има изключително отговорна роля в съвременния свят. Роля на двуликия Янус, който може да вдъхновява, но и да краде от истината. Може би най-въздействащото и катарзисно изкуство, но и най-мощният източник на илюзии и пропаганда. Факт, изключително добре демонстриран още в 30-те години на миналия век от филми като „Триумф на волята“ и „Олимпия“ на германската режисьорка Лени Рифенщал – безспорно майсторство като документалното кинотворчество, но едновременно с това обвързани с един човеконенавистнически режим.

„Архитекти на хаоса“ е опит за не-филм. Филм, който илюстрира пропагандната машина и по този начин се самоуязвява, понеже може на свой ред да бъде обявен за пропаганден. Филм, който се опитва да стимулира критическото мислене на зрителя, който образова и разбулва технологията за създаване на (пред)убеждения. Паяжината на (дез)информацията, която няма задължително за цел да внедри идеология, но обслужва хаоса, който пък от своя страна обслужва дадени политически и икономически кръгове. Толкова е банално да се каже, но „Разделяй и владей“ е безотказно действащ принцип.

Филмът е продуциран и разпространяван според мен недостатъчно добре от БНТ, а би следвало да бъде показан многократно, особено в политически несигурни времена като днешните. Авторският документален проект на Мая Димитрова, режисьора Ага Хугасян и оператора Станислав Ангелов изследва подривните механизми, които работят в българското обществено пространство с цел да поляризират и объркат, да настроят гражданите срещу определени идеи, но най-вече едни срещу други. Защото, докато обществото е в състояние на война на всеки срещу всеки, една определена прослойка винаги ще се възползва от ситуацията за лична изгода, а ние ще продължаваме да се джафкаме за това кой бил „безродник“ и кой „патреот“, кой е за еврото и кой за лева. Същинският проблем е в това, че враждата между нас е най-добрата почва за корупционни практики.

Сюжетът на филма се завърта около „машината“. Термин, който по думите на социолога проф. Милена Якимова обозначава хилядите сайтове гъби, които се множат в геометрична прогресия и разпространяват като по команда една и съща новина или послание в точно определени моменти, за да могат да насадят дадено мнение и да предизвикат смут и раздор в общественото съзнание. Сайтове „допелгангери“ (двойници), който имитират действителни медии, но зад които не стои нито един действителен журналист. Сайтове, които захранват хиляди канали в социалните мрежи с фалшиво съдържание и биват умело използвани в един задкулисен политическо-обществен театър. Щабквартира на т.нар. „тролове“ (често хора с уязвимо финансово състояние, които вършат подривната дейност на дадени кръгове срещу скромни, а може би и не толкова скромни парични суми). Машината е същинска фабрика за фалшиви новини, която може да се проследи, но не и да се спре напълно, срещу нея най-доброто противодействие е създаването на критично мислещо гражданско общество, което може да отсява достоверните източници на информация.

„Архитекти на хаоса“ е от онези филми, които всеки българин следва да види, ако не за да се убеди във върлуващата организирана дезинформация, то поне за да се зареди със здравословен скепсис като всекидневен потребител на интернет съдържание с неизвестни източници и неизвестни цели.

Като продукция филмът е доста класически издържан в документалния стил на БНТ, но в крайна сметка заслугите му са по-скоро в посланието, отколкото в някакъв авторски или иновативен подход към документалистиката. Филм, който заслужава вашето внимание.