Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

„Глория Виктория“ (2013), режисьор Теодор Ушев, продуцент Марк Бертранд

От света на едноклетъчните до ерата на атомните оръжия – конфликтът между индивидите тържествува на Земята. Парадоксалният съюз, сключен между любовта и раздора, тласка еволюцията напред, макар и не задължително в по-добра посока. Дарвин и Кропоткин си стискат ръцете в света на идеите и ни разказват историята на цивилизацията и противоречивите взаимоотношения на изкуството и войната, които сеят смърт, но и се прераждат в артистични произведения, възпяващи живота и красотата.

Подобни образи извиква анимацията „Глория Виктория“ на Теодор Ушев, която пробягва през епохите, за да ни срещне с неистовите метаморфози на агресията. Метаморфози, които са оформили и продължават да оформят характера на човечеството. Филм, който, за съжаление, е твърде актуален в съвременната геополитическа обстановка, която ни напомня за онова състояние на колективен варварски регрес, плашещо, но умело описано от Томас Хобс в неговия труд „Левиатан“.

Сюжетът на филма, доколкото има такъв, се развива прогресивно като визуална история от зората на живота, през ранните етапи на общността към модерните времена, в които технологии, индустрия, изкуство и общество са се преплели безвъзвратно в буря от трансформации и взаимодействия. Движещата сила е диалектиката между унищожение и съзидание, която задвижва човечеството в една или друга посока, за да осъществи амбивалентния си кръговрат още веднъж и още веднъж, и отново до един хипотетичен край или ново начало и състояние на нещата.

„Глория Виктория“ се впуска в абстрактно приключение, което борави по-скоро с внушения, отколкото с твърдения. Рисунъкът се усуква в множество образи, които се усложняват с времето, докато не се превърнат в лудешко торнадо от кубизъм, футуризъм, супрематизъм и други авангардни загатвания. Появяват се аналогии с „Герника“ на Пикасо, но и с Кулата на Татлин, живот и смърт се носят в хипнотичен танц, докато хората се обединяват и разделят, създават и разрушават, превъплъщават света около себе си от идея в идея и така времето се стича в един болезнен тайфун без начало и без край. Всичко това се развива под драматичните акорди на Седмата симфония от Дмитрий Шостакович, посветена на чудовищната почти тригодишна блокада на Ленинград по време на Втората световна война. Симфония, превърнала се в символ на издръжливостта и волята на човешкия дух, на вярата в едно по-светло бъдеще, но и на тъмнината и разрушителните принципи на Танатос, които се крият в нас и чакат удобен момент, за да пометат всичко красиво и хуманистично.

Експресионистичният стил на анимацията резонира с творческо-разрушителната тематика. Животът като мощна и неконтролируема енергия, която се завихря в целия екзистенциален спектър. На моменти в дивашки и самоубийствени изстъпления, а в други – във фина чувствителност и изящни произведения. Контраст в най-изразителните му проявления. Битието, като че ли не търпи половинчатост, не може да се успокои в една устойчива златна среда. Балансът е по-скоро функция на съзнанието, което е потопено във времето и наблюдавайки екстремните процеси, може в крайна сметка да съзре нещо като хармония и неумолима природна справедливост в тази повсеместна месомелачка, която наричаме човешка цивилизация.

Тук идва ред на въпроса за войната. Дали тя е естествено състояние на организмите, или е прерогатив на човека. В природата несъмнено се наблюдават непрестанни конфликти и съперничество в борбата за оцеляване. Наблюдават се и сътрудничество и коопериране – отново със същите цели. Войната обаче отива малко по-нататък. Вярно е, че войни са се водили за оцеляване, но същинската причина обикновено се крие в болните амбиции на един народ да властва над друг. Нека да допуснем, че са се водили и благородни войни, и все пак няма нищо по-ужасяващо, грозно, сломяващо и ненужно от войната. Естествено е тогава единствено изкуството да притежава противоотровата, нужна да излекува съвестта ни от този кошмар. А дали би съществувало изкуство, ако нямаше несправедливост, конфликти и страдание по света, е въпрос, който ще си позволя да оставя отворен.