Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Със създателя на комикси Джим Калафиоре разговаря Деян Статулов

Джим Калафиоре е американски създател на комикси и професионален илюстратор. Започва кариерата си в индустрията на комиксите през 1989 г., като работи за Caliber Press. Първото му публикувано произведение за DC Comics е през 1995 г. за „Аквамен“. Същата година той е нает от Marvel Comics и дебютира за заглавието Force Works. Понастоящем работи в DC Comics, рисувайки различни книги, главно такива с участието на Батман и свързаните с него герои.

Kой е първият комиксов герой, който сте нарисували?

Първият комиксов герой, който нарисувах като малък, непрофесионално, беше Хълк. Той ми беше любимият герой, това беше първият комикс, който си купих като дете. Бяхме в магазин, посочих го на дядо да ми го купи, беше „Хълк“, брой 137. Помня, че беше към края на 60-те. А първият мейнстрийм герой, който рисувах професионално, мисля, че беше Аквамен, за DC Comics.

Откъде се зароди желанието ви да рисувате, при това комикси?

Винаги съм го искал! Като дете четенето на комикси беше основната ми форма на развлечение. Освен това непрекъснато рисувах, така че просто започнах да рисувам комикси. Не е като да светне крушката и аз да си кажа: „Искам да рисувам комикси“. Това е друг вид разказване на истории, който наистина обичам. Истории чрез рисувани панели.

Вие сам ли изграждате характера на героите, или постоянно сътрудничите с режисьор? Как се осъществява работата?

Най-често някой друг пише сценария. Така е било през по-голямата част от кариерата ми... Занимавам се с комикси от 30 години и обикновено си сътрудничим с друг писател – сценарист. Често пиша и сам за себе си. В момента работя по проект, който е само мой. А относно процеса, това кой е „режисьор“ е интересен въпрос. Ако питате писателя, той ще ви каже, че той е режисьорът, а аз съм операторът. Ако питате художник, той ще каже, че е обратно. Истината е някъде по средата, двамата работят в сътрудничество. Така си партнират качествено.

По какъв начин технологиите промениха процеса на работа? Преди се рисуваше с бои, моливи и т.н., а сега с дигитални технологии. Това за добро или за лошо промени процеса?

Технологиите значително промениха процеса, дори само с факта, че вече не трябва да пращам страници на издателя си по FedEx. Просто правя файлове, които изпращам. Добавянето на текст и оцветяването днес се правят на компютър. А някои художници работят изцяло дигитално, на професионален таблет, с дигитален химикал и така вършат цялата работа. Индустрията наистина се е променила по отношение на инструментите. Аз лично все още седя на масата, рисувам с молив, добавям мастило с химикал. Така предпочитам. Но технологията действително е скочила напред дори само за последните 15 години. Наистина е променила комиксовата индустрия.

В българската митология има един герой – Крали Марко. Как изграждате подобни персонажи?

Митологични персонажи като Крали Марко се правят трудно, защото реално не съществуват на човешко ниво. Описват се монолитно – с единия крак на едната планина, с другия на другата. Трудно е. Не обичам много да рисувам богове, защото са толкова отделени от човешката същност. За разлика от повечето супергерои, които са част от нея. Дори някой като Тор започва затворен в тялото на Доналд Блейк – човек, който може да се превръща в Тор. Дори не е знаел, че е Тор, преди да открие това. Комиксите често правят това с митологични персонажи – свалят ги на човешкото равнище. Но когато става дума за истински богове – забавно е за една-две рисунки, но откъм история са трудни.

Има ли лесни и трудни герои? Кой е най-лесният герой, който сте рисували, и кой е най-трудният?

Най-трудният герой, който е трябвало да рисувам – и не знам защо – е Джими Олсън – приятелят репортер на Супермен. Рисувах го за един комикс и изглеждаше различен във всеки панел, просто не можех да „открия“ персонажа. Оттам идват трудността или лекотата при рисуването – разбираш, че когато започнеш да изграждаш персонажа – дори герой, който обичаш – като хванеш молива, често не знаеш как да продължиш. А лесните за рисуване персонажи понякога са изненада. Никога не съм харесвал особено Пингвина – злодея на Батман с дългия нос и цигарата – веднъж трябваше да го рисувам за една поредица за Батман. И го открих веднага, още щом моливът докосна хартията, беше ми лесен за рисуване. Така че това дори не зависи от персонажа. Разбираш дали е лесно или трудно, когато започнеш да го рисуваш.

Говорим само за мъжки персонажи, но кой е любимият ви женски персонаж? Кои са по-лесни – женските или мъжките персонажи?

Рисуването на женски персонажи не е по-трудно. Зависи от самия герой, независимо дали е мъжки, или женски. Въпросът е дали усещам връзка със самия персонаж. Ако героят е например Момичето катерица – нямам интерес да я рисувам. Веднъж рисувах Жената паяк за една поредица. Нямах желание да работя над нея, но когато започнах, наистина ми хареса да рисувам костюма ѝ. Понякога си е изненада.

Харесват ли ви героите от „Междузвездни войни“?

Да.

Дарт Вейдър?

Да. Той е много труден за рисуване. Шлемът му изглежда по-добре в триизмерен филм, отколкото на рисунка. Винаги ми е било трудно да го рисувам – да изглежда както трябва.

Върху какво работите в момента?

В момента работя върху собствен авторски проект. Вече проведох Kickstarter кампания и финансирането приключи. Казва се Ned, Lord of the Pit („Нед, Властелинът на Ямата“) – свръхестествена хорър комедия. Както е очевидно, някой на име Нед не би трябвало да е властелин на яма. Върху това съм се фокусирал. Работя по авторски комикси, след трийсет години се завръщам към това. Доста по-забавно е. И по-приятно. Колкото и да обичам да рисувам супергерои, да работя по нещо собствено е много по-забавно.