Ние сме само оголен живот

Ние сме само оголен живот

Страхът е лош съветник. Ала той прави видими много неща, които човек най-често се противи да приеме. Вълната от паника, която обзе цяла Италия, показа ясно, че нашето общество вече не вярва в нищо друго освен в оголения живот. Очевидно е, че пред опасността да се заразят с коронавирус италианците на практика са готови да жертват всичко – нормалните условия на живот, социалните връзки, работата, дори приятелствата, религиозните и политическите убеждения. Оголеният живот – и страхът да не го изгубиш – не е нещо, което свързва хората, то ги разделя и ги прави слепи. Започваме да гледаме на другите – както при голямата чумна епидемия в Милано, описана от Алесандро Мандзони в превърналата се в класика книга „Годениците“ – само като на вирусоносители, които трябва да избягваме и от които трябва да спазваме поне метър безопасна дистанция. Нашите мъртви нямат право на погребение и не е ясно какво се случва с тленните останки на хората, които са ни скъпи и обичаме. Ближният е заличен и е странно, че църквите мълчат по този въпрос. [...]

Хуманология на кризата

Не се нуждаем от нов хуманизъм, а от възобновяване на хуманизма с ресурси. Хуманизмът възприе две антиномични лица в Европа. Първият е този на квазиобожествяването на човека, обречен да овладява природата. Другият хуманизъм е формулиран от Монтен: Разпознавам във всеки човек мой съотечественик. Трябва да изоставим първия и да възобновим втория. Дефиницията на човешкото не може да се ограничава до идеята за индивида. Човешкото се дефинира с три термина, неотделими един от друг, подобно на Троицата... [...]

Надзор и наказание? Да, моля!

Мнозина либерални и леви коментатори изтъкват как епидемията, причинена от коронавируса, цели да оправдае и легитимира мерките по контрола и регулацията на населението, досега немислими в западното демократично общество – не е ли тоталната изолация в Италия тоталитарен фантазъм, превърнал се в реалност? Не е учудващо, че Китай е по-подготвен да се справи с катастрофалната епидемия – или поне така изглежда ситуацията на място. Трябва ли от това да заключим, че Китай въплъщава нашето бъдеще? [...]

Един твърде човешки вирус

Джорджо Агамбен, стар приятел, заяви, че коронавирусът почти не се различава от нормалния грип. Той забравя, че за „нормалния грип“ има ваксина, доказала ефикасността си. Независимо че всяка година трябва да я адаптираме към вирусните мутации. „Нормалният“ грип също убива немалко хора, но коронавирусът, срещу който не съществува ваксина, е в състояние да причини безспорно по-голям летален изход. Разликата (според същите източници, които ползва и Агамбен) е около 1:30 – нещо, което не бива да се премълчава. [...]

Пандемията в огледалото на теологията

Изхождаме от това, че човекът узнава крайната незащитеност на своята действителност, на своето съществуване… Ние не сме от нас самите; ние сме започнали, но не сме го решили сами и не сме сложили началото; ние постоянно разчитаме и сме зависими от реалности, ситуации и помощ, които не са част от нас самите, с които не можем автономно да се разпореждаме. Ние сме тези, които сме предадени на себе си и зависими от себе си, без да сме питани, защото идваме, без да можем сами да се разпореждаме с нашия произход и бъдеще. [...]

Радикално забавяне

Вирусът радикално забави ускорението, което преживяваме през последните двеста години. Винаги е имало подобни моменти, например след 11 септември 2001 г. или след изригването на вулкана в Исландия. Тогава въздушният транспорт бе спрян за известно време. Това бяха единични моменти на забавяне, но общественият живот не беше засегнат. Днес модерността, която неизменно живее от ускоряването, се забавя по безпрецедентен начин. Сякаш е ударила огромна спирачка. [...]