Смел полет към красивото

Най-сетне имаме самостоятелно издание на най-значимия Bildungsroman в англоезичната литература – „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) на знаменития Джеймс Джойс. Книгата е основополагаща и отгласи от героя ѝ Стивън Дедалус могат да се доловят в целия жанр след това, включително и в Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. За разлика от по-късния роман на Джойс „Одисей“, който обхваща период от един-единствен ден, „Портретът“ побира цели двайсет години от живота на героя си. [...]

Майстор на човешките неща

Този внушителен като обем сборник е първото цялостно представяне на ирландския писател Франк О’Конър, роден като Майкъл О’Донован, обичан и четен не само в родната си Ирландия. Много негови разкази са публикувани в „Ню Йоркър“ по времето, когато той живее в САЩ, където преподава. О’Конър е автор и на поезия, романи, пътеписи и критика, но най-известни и превеждани са неговите разкази. Съставител на оригиналния вариант на този сборник е Джулиан Барнс, който избира да подреди хронологично разказите в него. [...]

Интегралният Александър Геров

В сборника, посветен на 100-годишнината от рождението на Ал. Геров, поетесата Лора Динкова отбелязва: „Лирическият Аз в поезията на Геров е почти постоянно привлечен от космичното, като представя различни, често и противоречиви концепции за съдържанието на Космоса. В стихотворението „Голямата тишина“ Космосът е представен като пространство на тишината, което ще покрие човека след неговия житейски финал и ще го утеши. Има нещо успокоително в приближаването ѝ, което синонимизира с настъпването на смъртта“. [...]

Началото на пътя

Мая Анджелоу – една от големите авторки в американската литература, е позната и у нас. Въпреки че първата ѝ автобиографична книга – „Знам защо пее птицата в клетка“, заради която Анджелоу получава номинация за Пулицър, едва сега излиза на български език. Мая Анджелоу е не само писателка и поетеса, тя е актриса и общественичка, университетска преподавателка, танцьорка и бунтарка, една от големите фигури на движението за граждански права на чернокожите през ХХ в. [...]

Бергсон и смешното

В едно от по-ранните си произведения известният френски философ Анри Бергсон се обръща към темата за смешното. Впрочем твърди се, че неговата книга „Смехът“ (1900 г.) е единственият му собствено естетически труд. Тръгвайки по следите на смеха и смешното, философът сякаш отстъпва от магистралния път на специфичната бергсоновска мисъл, от присъщия ѝ еволюционистки спиритуализъм, от интуитивизма и философията на живота. Всъщност комедията според Бергсон е наистина игра, но такава игра, която имитира живота. [...]