Твоето изгубено време. Разговор с Ириней Константинов

Театърът ще продължи да съществува във вида, в който е съществувал досега. Минал е през всички кризи, епидемии, войни, мизерия, но е останал място за терапия и забавления между живи хора, събрани на едно място, желаещи да чуят от други живи хора думи, които ще минат през сърцето. Тези, които не влизат в залата, няма да влязат и в бъдеще. Още по-малко ще отворят компютрите си, за да гледат случили се отдавна представления. Моето желание е да накараме тези хора да дойдат в театъра и да го заобичат истински жив. [...]

Любимите книги на режисьора

Толстой открих късно за себе си, мислех го за скучен, харесвах само Достоевски. „Война и мир“ е анализ на това как действа историята, дали има прогрес, или ние повтаряме едни и същи грешки. И защо едните успяват, а другите губят. Всичко това е изяснено в мегаломанския военен поход на Наполеон в Русия. Вероятно е най-богатата като съдържание книга, която познавам, Толстой описва жените, мъжете, младите и старите в обществото. Нещо изключително. [...]

Конвулсията на прозрачността. Разговор с Марек Биенчик

За мен прозрачността е естетична фаза на меланхолията, за която много съм писал. Или естетична реализация на моите меланхолични склонности: прозрачността показва света, очистен от vanitas, от суетата на ежедневието, малко космически, неземен, замразен, вечен. Тя е и вид филтър, през който гледат на света очите на меланхолика: виждаме всичко, ала все пак сме зад стъкло, зад прозорец, зад завеса, не участваме докрай в живота. Това са различните лица на мечтата и на копнежа за прозрачност. [...]

Куражът на поезията

Още като млада прочетох класиците, обикнах Рьоне Шар и Луи Арагон, чийто „Незавършен роман“ е моя настолна книга. Особено обичам поемата му „Старецът“, стиховете, в които един човек споделя: „Никога не успях да си изградя лице“… Много дължа и на Рилке, Бодлер, Верлен и Рембо. Имам чувството, че пътувам с поетите, че напускам този свят. Четенето на поезия за мен е като медитация – начин да се погрижа за себе си и да поема време. Мога да чета романи навсякъде, но поезия чета само вкъщи, трябва да съм максимално съсредоточена. [...]