Часовете
27.05
2020
Идат часовете, чедо, така ми говореше прабаба и се прекръстваше, а аз поглеждах откъде ще дойдат. И тъй като тя често се прекръстваше, а нищо не влизаше в стаичката ѝ, знаех че не всеки може да види часовете. Някъде наблизо имаше невидим часовник и още по-невидими ръце навиваха пружините на стрелките му. Когато часовникът спря в един мразовит януарски ден, вкъщи започнаха да пристигат много хора. Някой ме хвана за ръка и ме заведе в комшиите. Друг някой каза – нека си играе детето, да няма спомен от този ден... [...]