Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Владия Михайлова, куратор в галерия „Васка Емануилова“, основателка на Инициативата за визуални изкуства

За дни след обявяването на извънредното положение във Фейсбук се създаде спонтанно Инициативата за визуални изкуства. Засега тя представлява група в социалната мрежа, в която се споделя информация и се водят дискусии. Тя обединява свободно практикуващи художници, дизайнери, фотографи, куратори, културни мениджъри и др., частни инициативи, сред които галерии и хибридни пространства, както и нестопански, независими организации. Тя бе подкрепена официално и от СБХ. Основополагащо действие бе солидаризирането с обявената позиция на сектора на изпълнителските изкуства за създаването на социален и на структурен фонд за подкрепа на изкуствата. Постепенно около тази идея се обедини по безпрецедентен начин и целият независим сектор. Създаде се работна група, която вече повече от месец участва в редовни срещи с министъра на културата Боил Банов. Отстояването на първоначалните искания обаче се оказа не толкова лесно, доколкото то се изправи пред цялостната неуреденост на сектора, породена от отлагането на реформи в него в продължение на десетилетия. Така централизираността, неравнопоставеността между държавния и независимия сектор (макар че те са равни по закон), хроничното недохранване (България има един от най-ниските бюджети за култура в Европа), отсъствието на съвременна национална стратегия за култура, неработещият Закон за меценатството и социалната нерегулираност влияят и на възможностите за мерки в момента. Ограниченията са много и повечето от тях не предполагат съвременно мислене за управление на културата, насърчаване на публиките и пазарната адаптивност, да не говорим за верификация на международните стандарти на работа. Досега Министерството на културата обяви няколко мерки с желание да отговори най-вече на социалните искания на сектора. Обещанието за компенсация в размер на три минимални работни заплати плюс осигуровки за лица, които имат средномесечен доход за предходната година по-малък от 1000 лв., засега е най-директната форма на подкрепа. Остава въпросът какъв брой хора ще могат да се възползват от нея и дали заделените средства са достатъчни?

Големи въпроси повдига и нуждата от структурна подкрепа на организациите и пространствата. В последните години в сферата на визуалните изкуства се появиха много нови галерии, пространства за изкуство и други частни инициативи. Те не само започнаха да променят „актьорския състав“ на действащите лица, но и да привличат нови публики, като превърнаха гледането на изложби, приложните дейности, рисуването, както и четенето на книги, слушането на нова музика, интереса към танца и съвременния цирк в част от градското живеене. Отношението към културата като цяло стана по-малко консервативно. Сегашната ситуация особено застрашава тези организации и пространства. У нас това е мрежа, изградена благодарение на ентусиазма и предприемаческите усилия на хората. В нея доминира частната инициатива. Затова и виждаме толкова „хибридни“ дейности в сферата – художници, съчетаващи по няколко професии, малки ЕТ и ООД, които балансират между проектна и стопанска дейност. Държавата не може да обхване всички тях, няма адаптирани критерии за художествена дейност и статут за съвременно изкуство и поради това просто ги превръща в неразличими за нея „данъчни източници“, които във времето на криза се оказват недопустими по една или друга причина кандидати. Засега най-адекватни остава мерките, обявени от Столичната община, която наред със субсидиите от 1000 лв. за индивидуални създатели, обяви и структурна подкрепа за пространства в размер на 10 000 лв. Имайки предвид необходимостта от средства, които да съхранят организациите и пространствата, Министерството на културата обеща да вдигне процента на административни разходи по всички проекти до 35 %, да запази съществуващите програми и да увеличи техния бюджет. Липсата на устойчиво структурно финансиране и днес, и като перспектива за бъдещето обаче остава. На дневен ред е и създаването на адекватен регистър на свободно упражняващите професията си културни дейци.

За независимия сектор има много работа за вършене, повече, отколкото в други държави във време на криза. Като човек, работещ в държавния сектор, се надявам, че времето за изравняване на двете полета настъпва, а с него идват и реформи, които касаят всички. Надежда има и тя е в силното желание за промяна и във вярата, че обединението и сътрудничеството са пътят към бъдещия свят след COVID-19.